Смята се, че детето установява по-тясна връзка най-напред с майката, че се идентифицира повече с нея, отколкото с бащата. Ако той отсъства няколко дни или седмици, често при завръщането му то не го приема или по-скоро го избягва.
И бащата се чувства засегнат…Да. Преди всичко трябва да се има предвид, че за детето времето не е същото като за възрастните. За него два или три дни са две или три седмици. Два дни са много дълго време. Нека, когато бащата тръгва, да предупреди малкото дете и непременно да му каже: „Ще мисля за теб”. Трябва освен това майката да споменава заминалия баща, той да продължи да съществува в думите й, показването на снимка също е много добър вариант. И бащите не бива да се изненадват, ако при завръщането им детето им се цупи или изглежда безразлично. Да не показват никакво огорчение, да се държат естествено. Съвсем скоро малкото ще дойде и ще се завърти около баща си, особено, ако бъде свидетел на приятни отношения между родителите. Също така не трябва да се сграбчва детето и да се целува (задушващо). Родителите не са наясно, но преди тригодишна възраст то не приема тези целувки като нещо хубаво, защото не знае до къде ще стигнат. Родителите си мислят, че целувайки детето му показват любовта си и че то им показва своята, когато ги целува. Това е по-скоро наложен ритуал, който малкото същество приема без той да му доказва нищо. Детето засвидетелства любовта си, като носи играчките си на татко, като се катери на коленете му, като му дава куклата си. Нека в този момент бащата, който е отсъствал, да му заговори и за него самото: „Колко съм доволен, че отново съм с теб”, и за предмета, който то е донесло: „О, колко е хубаво! Това, което ми носиш е много хубаво!”. Всичко ще бъде наред, защото предметът, който му е интересен, е интересен и на татко.
По повод на временните раздели, на родителите, чиято професия изисква да отсъстват от своя дом, доста често идва момент, в който се задават въпросите дали за децата не е голяма драма да бъдат далече от децата си, дали трябва да се избере друга професия и как преживява детето такава раздяла.
Относно последния казус – всичко зависи от начина, по който му се говори за нея. Обясненията, подробните разкази могат да бъдат много полезни.
Много е важно да не се внушава на детето, особено, ако е станало малко палаво, трудно, непослушно, избухливо – случва се между осемнайсетия и двадесет и втория месец, – че при завръщането си бащата ще раздава наказания. Така детето натрупва чувство на вина, което асоциира с мисълта за идването на бащата. И това неприятно чувство помрачава радостта от завръщането, но не бива и да се пренебрегва бащата под предлог, че отсъства. Майката трябва да помогне на малкото същество да смята бащата и за неин помощник с разумни съвети, и за отговорен заедно с нея за мерките, които следва да се вземат , за да може то да преодолее затрудненията си.
Накратко, когато бащата отсъства , е най-важно да се поддържа у децата , независимо на каква възраст са, мисълта за присъствието му и доверието в него. Често се случва по-големите деца да таят гняв към бащата, който често не си е у дома, но майката е тази, която не бива да позволява това, тя трябва да тушира и омекотява емоциите, които бушуват в сърчицето на детето.