В последните години все повече мъже присъстват на раждането на детето си. При съвременните условия на обслужване на раждащите това вече е възможно в почти всички родилни домове. За целта са обзаведени индивидуални стаи, в които през цялото време раждащата може да е в компанията на партньора си.


Често обаче проектотаткото не може да издържи до появата на бебето и напуска родилната зала. В доста от случаите се налага вниманието на част от медицинския персонал да се пренасочи от бъдещата майка към партньора й, защото той има нужда от помощ – или му прилошава, или пък получава сърцебиене… Такава ситуация налага той да изчака щастливото събитие навън и въпреки че се опитва да се държи хладнокръвно като представител на силния пол, не успява да стане пряк свидетел на великия процес.

Наблюдавайки разнородните реакции на бъдещите бащи, много пъти съм се замисляла кое поражда желанието им да присъстват на раждането на детето си и какво изпитват. Дали ги води само любопитството към събитието, не стават ли жертва на някаква мода (под влияние на видяното по филми), или ги стимулира зов за връщане към патриархалното минало, когато жената е раждала в домашна обстановка и обикновено в този момент до нея е бил съпругът й…
Има случаи, когато партньорът желае да присъства на раждането, но бъдещата майка не е съгласна. Причините за това са различни. Понякога жената изпитва дискомфорт от това, че ще се наложи да потиска емоциите си по време на контракциите или при самото раждане. Вероятно влияние оказва и суетата – защо да се представя в нелицеприятен вид пред любимия?!

Идването на бебето на бял свят е продължителен процес, който понякога трае доста часове. Често за партньора това време изглежда безкрайно. Вярно е, че повечето “смелчаци” издържат на предизвикателството и съпреживяват родилния процес с половинката си. Виждала съм неистово напрегнати мъжки лица по време на контракциите на раждащата, сякаш бъдещият баща също изпитва стягане (може би в сърцето?!) и болка от солидарност към любимата, която дава живот на детето.
Моите впечатления са, че проектотатковците, които заедно с бременната си партньорка са посещавали консултациите или училищата за бъдещи родители, слушали са беседи за протичането и за продължителността на раждането, са доста подготвени какво могат да очакват
Те успешно подкрепят половинката си по време на първия период на раждането. Този период е най-дълъг и през него контракциите стават силни, продължителни и болезнени. Когато мъжът е до раждащата и тя чувства опората му като най-близък човек, напрежението й отслабва и болката се понася по-леко. На финала мама и татко едновременно чуват първия вик на бебето, изпитвайки върховна емоция и неописуема лекота от успешния край на 9-месечното очакване.
“…То не било толкова лесно и бързо, както си го представях…”, една нощ сподели пред мен щастлив баща, който с треперещи от вълнения ръце направи първите снимки на миниатюрния член на семейството.
Убедена съм, че е добре в този върховен момент все повече бъдещи бащи да са до партньорката си. Полезно е да разберат, че макар и физиологичен процес, раждането не е лесна работа а изисква пълна мобилизация от страна на жената. Нейното поведение със сигурност ще я издигне в очите на партньора. Събитието трайно ще се запечата в семейната летопис и ще сплоти родителите.
Бъдещи майки, не охлаждайте ентусиазма на проектотаткото заедно с него в родилната зала да посрещнете своето малко съкровище. Повярвайте, че присъствието на мъжа на раждането го мотивира с още по-голяма обич и желание да участва в грижите и отглеждането на детето.