Косьо Филипов е български журналист и водещ на новини. Той e постоянен, търпелив и щастлив човек. Опитва се да живее далеч от хорската суета. Не обича шумните места, харесва да пътува извън България. Там опознава местните култури и кулинарни специалитети. Ето какво още разказа той специално за читателите на „9 месеца”…
От детството помня пакостите, които не съм спирал да правя. Тъй като в родния ми Велинград семейството ми живее в къща, която се намира на стръмен участък над улицата, няколко пъти съм падал от високата триметрова стена по време на игри с приятели. Бил съм местният Емил от Льонеберя. Но с годините съм улегнал и съм станал доста добро дете – за пример, както казва майка ми.
За първи път полетях със самолет сравнително късно, на 28 години, затова и сега е голям интересът ми към авиационната тематика. Заедно с приятели правим два сайта с подобна насоченост – check.bg и delo.bg.
В delo.bg може да прочетете най-интересните истории от страната и света по начин, който не бихте открили никъде другаде в интернет. Една от редовните рубрики в него е ПЪРВИ ПОЛЕТ.
В другия сайт check.bg пък може да откриете най-важните новини от авиацията, авиокомпаниите и любопитни истории от самолети и летища по света и у нас.
Кариерата ми започна, когато бях едва на 13, в първото частно радио в Западните Родопи – ЧЛК, Велинград. Тогава гъделът от живия ефир ме обхвана и не ме е пускал досега, въпреки че се трансформира в телевизионен с годините. Помня, че гласът ми мутираше още през 1993 г., но се справях с цели две предавания през уикенда, когато не ходех на училище – ММ Млади мечти и Hard weekend.
Телевизионният екран е магия, която вече прелива и в интернет магия. Има една реклама, в която се казва, че след 10 години телевизията ще е в интернет. Вярвам в това и затова предприех и предизвикателството с двата сайта, върху които работя с много отношение.
Новините в България са пренатоварени от негативни събития. След всяка емисия в главата ми остава само по едно изречение от водещите теми, така съм се шлифовал с годините. Пазя в мозъчните си файлове само т.нар. Headlines, без които не може един новинар, за да е адекватен в потока от информация.
Влюбен съм в свободата да правя това, което харесвам. Щастлив човек е този, който е превърнал професията си в хоби. Хубаво е да обичаш работата си, защото така ще даваш максимума от себе си, за да реализираш идеите и възможностите си.
През свободното време заедно с дъщеря ми и с приятели обикаляме красиви кътчета в Европа, но и в България. Родните трипчета са, за да осъзная, че има смисъл да остана тук. Все още съм тук. С Елия обичаме да ходим почти през уикенд при родителите ми във Велинград, където много се смеем на стари снимки и албуми с мои фотографии от детството.
Елия, която всеки Гергьовден става с година по-голяма, харесва работата в двата сайта и дори вече има собствена статия – Кои са първите самолети и техните пилоти?
Децата стават все по-самостоятелни, и то от ранна възраст. Както казват възрастните хора – децата вече се раждат с висше образование.
Бърза адаптивност в обстановката е едно от качествата, които откривам и в Елия. Наследила я е от мен.
С дъщеря ми вече втора година ще обикаляме заедно увеселителните паркове в Европа. След като миналата посетихме италианските, това лято сме планирали да посетим тези в Германия. И така всяка година ще се връщам в детството си и ще преодолявам страховете си от високи скорости и височини.
Родителството не е за всеки! Желанието да създадеш дете трябва да е осъзнато, себеотдаването да е водещо, а любовта – безгранична!
Разговора проведе Даниела Граховска
