Бащата е първият мъж в живота на дъщеря си и е безкрайно важен за нейното развитие. Колкото по-защитено се чувства момичето при баща си, толкова по-добре е за двамата.


Баща и дъщеря – пет причини, поради които той е толкова важен за нея

  • Той й създава представа за мъжа. Бащата е първият мъж, когото опознава момичето. Затова той заема особено място в нейното въображение. Чрез баща си момичето получава първите си впечатления за мъжете и за отношенията между мъжа и жената. От връзката баща–дъщеря зависи например какъв партньор ще избере по-късно порасналото момиче, колко женствено и харесвано ще се чувства като жена. Това обаче не означава, че бащите трябва да са супермъже и винаги да се държат безупречно. Важното е таткото повече да общува с момичето си и често да намира време за него.

    Разбира се, и таткото има право на лошо настроение като всички останали. Може понякога и да няма желание да играе с детето. В такива дни дъщерята научава, че в съвместния живот с останалите не всичко е възможно и розово – познание, което по-късно ще й помогне в съжителството с партньор да се ориентира в настроенията му.
  • Той й помага да придобие самочувствие. За да се чувства добре, момичето се нуждае не само от положителния пример на майка си. Не по-малко важен е и одобрителният поглед на бащата. Ако той насажда у дъщеря си чувството, че е чудесно, мило и хубаво дете, това ще й помогне да придобие самочувствие и увереност във възможностите си. И обратно, ако бащата не проявява никакъв интерес към дъщеря си, тя цял живот ще се опитва да улови този одобрителен поглед – от него, от партньора или от шефа си.
  • Той я прави по-смела. Бащите обичат по-активните игри – лудуване, катерене, игра на конче. Чрез тези игри момичетата опознават мъжкото поведение и по-късно в живота то не им е така странно.
  • Той я прави самостоятелна. За разлика от майката бащата е по-склонен да дава по-голяма свобода на дъщеря си в игрите, на люлките, на катерушката... Това означава, че мъжете имат повече доверие във възможностите на дъщерите и ги възпитават в самостоятелност и независимост. Докато мама се грижи за сигурността и безопасността, татко подтиква към освободеност и смелост – каква перфектна комбинация!
  • Той се отнася различно към нея. За разлика от майката бащата отрано има различно отношение към дъщерята и сина. Той е по-строг и взискателен към момчето, очаква от него дисциплина и издръжливост. Към момичето е по-склонен на отстъпки и е по-мек, може би защото го приема за по-ранимо.
    На пръв поглед изглежда старомодно, но в действителност момчетата и момичетата не са еднакви. Момичетата са по-емоционални и се нуждаят от повече близост и подкрепа. Момчетата се държат по-независимо, по-буйни са и говорят по-малко. Колкото и да се спори дали тези различия са вродени или придобити, няма съмнение, че различните черти на характера пораждат различни потребности. Затова най-добре е родителите да се съобразяват с това във всекидневното общуване с детето (дъщеря или син).
  • Татковците вдъхват смелост: "Нищо лошо няма да ти се случи!", казва таткото и не допуска никакво съмнение в думите си. С оптимизма си той развива самочувствието на дъщерята: "Ще се справиш. А ако не – аз съм тук и ще те хвана!"
  • Бащата се грижи да има движение. В офиса той седи достатъчно дълго. В игрите с дъщеричката и двамата търсят динамиката, даже понякога той трябва да е и “конче”.
  • Таткото е защитник. Той има талант да се представя за безстрашен. Тъмнината, зловещите шумове, страшните приказки – те не му правят никакво впечатление. Това вдъхва кураж на малкото момиченце: Татко ме пази!