За всяко дете неговите родители са уникални, неповторими. Съвсем естествено е то да им подражава и околните често се забавляват с това – то кашля като дядо си, “пуши” с маниера на майка си, но и черпи гости като нея...
Синът иска да е силен или сръчен като баща си, а момиченцето – да прилича на мама, защото тя е хубава, знае как да се направи още по-хубава и в чантата си има много “мадамски” неща.


Родителите са хора като всички други. Те имат своите положителни и отрицателни качества – както физически, така и психични.
За детето все пак най-важното е как майката и бащата се отнасят към него. И понеже не може да промени нещата, когато не е удовлетворено, то се спасява в своите фантазии.

Примери
В детската ясла Ивайло, 2 год. 10 мес., се хвали: “Моят татко е голям и силен.” А на майка си казва: “Мамо, татко е лош чичко.” Бащата живее в чужбина и завръщането му в родината винаги е съпроводено от напрежение и скандали. Детето изживява тежко дните, прекарани с таткото. Сънят му се разстройва, момчето е нервно и тича при вуйчо си, с когото добре се разбира и когото обича.
Диди, 5 год., постоянно е притеснявана от забележките на красивата си майка, която все е заета и много взискателна към дъщеря си. Веднъж по време на пътуване във влака Диди се залепва към една млада жена, проявила мило отношение към нея, и категорично заявява: “Искам тази кака да ми стане майка – тя е по-хубава от теб!” Така по детски тя си отмъщава на мама. Ясно е, че копнее да я смени с друга – по-мила и по-добра.
Моя позната беше неприятно изненадана, когато малкият й син я нарисува като кобра, когато му бе предложено да изобрази семейството си като омагьосано. Момчето обожаваше баща си – заставяше всички гости да слушат само любимата музика на татко.
Момченце, на което бащата бе в затвора, си фантазираше, че татко му е летец и постоянно го няма, защото лети до далечни земи. След развода напусналият семейството си мъж е представян от сина в детската градина като заминал да работи в чужбина, за да печели пари. Момчето съчинило измислицата, защото той никога не идвал да го вземе, както правели бащите на другите деца.

Къде са корените?
Някои малчугани страдат, когато семейството им има ограничени финансови възможности и те живеят в скромни битови условия. Вътрешно не се примиряват и си представят, че тяхна е някоя красива къща, че са деца на известна личност с добро социално положение. Има и такива, които съвсем съзнателно започват да внушават тази си фантазия, за да направят впечатление на някого с по-добро самочувствие.
Често се случва осиновени деца, информирани или сами разбрали тайната, да фантазират за биологичните си родители, да ги идеализират, че те са по-добри, по-млади, по-богати и т.н. Тази нагласа по-силно се подхранва в случай, че техните осиновители им правят много забележки и имат по-строги изисквания или пък нямат възможност да задоволяват всичките им претенции – за вещи и забавления. Ако обаче детето все още живее в социален дом, мечтите за бъдещите (добри, разбира се!) мама и татко изцяло го владеят.
Преди време ми се наложи да консултирам 5–6-годишно момченце, което било харесано за осиновяване от семейство чужденци. След това обаче те размислили и се отказали. Когато седнахме да разговаряме с детето и аз му дадох различни диагностични пособия, интересни за него, то с радостно оживление ме попита: “Тези играчки татко ли ми ги изпраща? Нали той скоро ще дойде да ме вземе?” Само неколкодневен контакт с тези хора е бил достатъчен, за да може малкото момче да живее цяла година с мечтата за родители и свое семейство. Научих, че тя вече се е сбъднала!
Често срещано е децата да преувеличават качествата на своите най-близки хора. Те обичат да се хвалят с тях, като ги представят с какви ли не измислени и фантастични характеристики.
 “Татко може да прави всякакви фокуси. Той е същински магьосник!”
 “Мама е най-красивата майка на света – по-хубава е дори от Барби...”
 “Баща ми има вълшебен пръстен – той стреля с антибатерия...”
Две мои познати братчета с гордост бяха обявили в детската градина, че дядо им е “активен борец”. А всъщност той като младеж бе тренирал борба.
Неизброими са суперлативите и чудесата, които се приписват на родителите – пред връстници, пред учители...
Трябва да се има предвид обаче, че в някои случаи въображаемите образи и случки са породени от нещо, което вълнува и тревожи детското съмнение. Посочените примери са достатъчно красноречиви. Затова моят съвет е: бъдете с отворени сетива и заострено внимание към вътрешния свят на своето дете. Може би в неговата душа се крият болка и неудовлетвореност. Кога и защо са се появили те?
Като се потопява в морето от фантазии, детето открива “спасителния пояс” – хваща се за него, за да се примири с липсите и несбъднатите желания, а често и с емоционалните рани.

Д-р Маргарита Поппандова
детски психоневролог