Всички познаваме Мариан Бачев от малкия екран като актьор, но малцина са го виждали в ролята на родител. Наскоро имахме чудесен повод да се чуем с него и да научим повече как се справя в ролята на баща. Поводът беше да му честитим появата на новия член в семейството му. Съвсем скоро Мариан Бачев се сдоби с още една дъщеря. Ето какво ни разказа той за нея, за каката и за бременността на половинката му Милена…


Г-н Бачев, кога и как започна актьорската Ви кариера?
Това е въпрос с повишена трудност, тъй като homo ludens-ът е заложен у човека от самото му раждане. Но иначе интересът ми към театъра започна в Детско-юношеския театър при Двореца на пионерите. Негов ръководител беше Николай Априлов. Тогава, в далечната 1986 г., за да станеш част от тази школа, се минаваше през изпит или както сега е модерно да се казва – кастинг. Кандидатстваха стотици деца, избраха 24 и аз бях едно от тях. С някои от тези деца сме приятели и до днес – повече от 25 години.



Коя е най-трудната роля, която се е налагало да изиграете?
Всяка нова/последна роля е трудна, някак неизвестното те притеснява – как ще я приеме публиката. Тя е основният коректив в нашата работа.

А най-любимата?
Не мога да отделя. Знам, че може да прозвучи като клише, но наистина, отдавайки месеци труд да изградиш един образ и след това с течение на представленията да видиш как се развива, как с лека ръка да кажеш – тая роля не я обичам толкова. От друга страна, съм професионалист – работата ми е всяка роля, която представям пред публиката, да се приема от нея, че ми е любимата…


За втори път сте в ролята на баща. Кога се случи щастливото събитие?
Случи се на 12 май в 23:36 ч. Малко след като се прибрахме с Александрина – първата ми дъщеря, от актьорска вечер в „Шоуто на Слави“. Никой от роднините ни, освен нея, не знаеше, че жена ми Милена отива да ражда, и се наложи милото дете да бъде цял ден с баща си. И дори ми каза: „Тате, ама то твоята работа не била никак лесна!“, след това заспа…

Как премина бременността на половинката Ви?
Много спокойно, без напрежение, с много добро настроение впрочем. Тъй като и втората й бременност бе планирана, макар и не толкова от нас, всичко мина като по учебник. Казвам, че не е планирана от нас, тъй като основният инициатор за появата на четвъртия член в семейството бе именно Александрина, която искаше куче, коте, братче или сестриче. Първите две желания категорично отхвърлихме – гледането на животно в апартамент е излишно изпитание за животинчето. За реализирането на второто се заехме след многократни подканвания. В един момент „запретнахме ръкави“ и чудото на живота се случи.

Как избрахте името на детето? Кръстено ли е на някого?
Косара е кръстена на себе си. С жена ми смятаме, че всеки сам трябва да носи късмета си и да се чувства посвоему уникален. Имахме 5–6 варианта, някои от които от времето на Александрина, но когато споменахме името Косара, сестра й категорично го одобри и започна да се обръща към бебето в корема на майка си по този начин. След като тази тенденция се задържа в продължение на седмици, разбрахме, че бебето вече си има име.

Каката ревнува ли от новия член на семейството?
Не, напротив. В момента е деен помощник, а и като основен поръчител сме й делегирали и някои отговорности, като тази, че тя ще е третият родител, понеже ще са си най-близки в бъдеще и по-малката й сестра ще се учи от нея. Много е щастлива от този факт.

Остава ли Ви време да водите разговори с нея на „високо ниво”?
Остава, разбира се. Тя е в много разговорлив период и е особено важно да й се обръща внимание, тъй като времето ни става все по-ценно с увеличаването на семейството ни.

С какво помагате при отглеждането на децата?
С жена ми не сме се превърнали в отдели на фирма, в която всеки има конкретни задължения. Всеки върши каквото е необходимо и когато е необходимо. Разбира се, голяма част от времето жена ми прекарва с Косара, аз пък играя ролята на превоз-пренос с Александрина, която има и извънкласни дейности…

Страхувате ли се от женското царство, което се заформи в дома Ви?
В никакъв случай – кой нормален мъж би се отказал от компанията на три жени?!

Как прекарвате времето с децата си?
Забавляваме се и се учим взаимно.

Какво от Вашето детство се е запечатало в съзнанието Ви и искате да го предадете на децата си?

Времената са доста различни – искам да се радват на живота си, да правят това, което обичат, защото само свободата и радостта от детството ще им дадат и на двете ключа към смисления живот.

Разговора проведе Даниела Граховска