Споделяме с вас разказа на Иванка Пройчева, която изпрати своя текст в конкурса „Най-прекрасната Коледа“. Творбата ѝ спечели първа награда. Приятно четене!

CG1

Мила не беше наясно какво точно се празнува на Коледа. Може би възпитателките са обяснявали, но нейният ум отново се е реел нанякъде. И сега беше Бъдни вечер, децата от Дома се бяха събрали около трапезата, а нейното осемгодишно сърце негодуваше. Работата беше там, че най-близкия ѝ приятел – Явор, беше осиновен преди около шест месеца. И това щеше да бъде първата ѝ Коледа без него. Тя стоеше заедно с другите, но не споделяше доброто им настроение. Целият ден вървеше наопаки – отново се сби с по-голямо момиче, наказаха я, а сега Явор ѝ липсваше повече от всякога. Тя не си взе от вкусотиите на масата. Вместо това се промъкна навън от стаята незабелязано. Отиде в общото спално помещение, просна се в собственото си легло и зарови глава във възглавницата. Искаше да си поплаче, но вместо това неусетно заспа.

И като заспа, засънува. Сънува, че влиза в голям, красив дворец. Всичко в него беше изящно, фино направено – Мила гледаше със зяпнала уста. Тя влизаше все по-навътре и се озова в голяма зала с трон в средата. На трона стоеше млад мъж, с брада и дълга кестенява коса. Лицето Му светеше, излъчваше благост. Той говореше с двама младежи, но когато видя Мила, прекъсна разговора си с тях.

Стана от трона и отиде при нея с думите:

– Ето те и теб. Радвам се да те видя!

– Кой си Ти? – прошепна Мила.

– Аз съм Исус. Отдавна исках да дойдеш при Мен – каза Той и я прегърна. Мила почувства вълнение, радост и надежда – всичко заедно.

Исус ѝ каза:

– На този ден си пожелай нещо!

Мила не се замисли, а направо каза:

– Искам да видя Явор!

– Аз искам ти да си щастлива, каза Той с усмивка. В следващия миг Мила се събуди. И първото, което видя, беше Явор, който я гледаше усмихнат.

– Чудех се кога ще се събудиш – каза той. 

– Яворе! – възкликна тя и го прегърна.

После попита:

– Как така си тук?

Той отвърна:

– Избягах от осиновителите си, за да те видя. Никой не знае, че съм дошъл. 

– Но те ще се притесняват за теб! – рече тя разтревожено.

– Не бой се. Ще постоя само малко и се връщам обратно.

Двете деца решиха да се скрият от другите в килера. Явор беше донесъл сладкиши от новия си дом. Мила се промъкна и взе една свещ, защото там нямаше осветление.

Двамата си направиха малко пиршество, необезпокоявани от другите. Ядоха сладкиши, смееха се и Мила беше щастлива. Тя се сети за съня си и попита Явор:

– Яворе, кой е Исус?

– Той е Господ – отвърна Явор. – Според осиновителите ми, днес всъщност празнуваме рождения Му ден.

– Така ли? – оживи се Мила. – Ако знаех, щях да Го поздравя!

– Трудно ще Го поздравиш – засмя се Явор. – Той е на Небесата.

Мила му разказа за съня си с Господ Исус. Явор я слушаше учуден, но не продума. Приближи се до нея и я прегърна през раменете. Двамата постояха така, мълчейки, споделяйки мига. И това беше най-прекрасната Коледа, всъщност Рождество Христово.

И Мила запомни всеки миг.