16.01.2014 г.
Милена е 4-то поколение актриса. Родена е в град Бургас. Завършва НАТФИЗ в класа на проф. Стефан Данаилов. През 2001 г. получава „Аскеер" в категорията „Изгряваща звезда” за ролята си на Боряна, по едноименната пиеса на Йордан Йовков. Известна е още с участието си в телевизионното предаване „Аламинут” и от сериала „Етажна собственост“. Срещнахме се с нея за да ни разкаже за своето детството и за сина си Орлин.
Милена, къде прекарахте детството си? Какви са спомените Ви от семейната обстановка и среда?
Детството си прекарах в родния си град Бургас, който винаги ще обичам. През летните месеци ходех в с. Емона. Обожавах летните ваканциите там заради приятното съчетание на планнски пейзаж и море. Имах страхотно детство. По цял ден събирах топлите слънчеви лъчи на плажа, след което можех да се радвам на прохладата на дърветата. Рай!
Кой се грижеше за Вас повече – родителите или бабите?
В ранната ми детска възраст ме гледаше повече баба ми. Майка ми и баща ми имаха много ангажименти с репетиции. Баба беше велика жена. Научила ме е на много неща и ще ми липсва винаги.
На кого сте кръстена?
Кръстена съм на леля си.
От къде идва прякорът ви?
За „Маца“ е виновен мъжът ми. Така ме нарича още от запознанството ни през 1997 година. За него съм като котка. Оттам нататък и приятелите започнаха да ме наричат „Мацо“. Щом чуя някой да ми подвиква „маце“, козината на гърба ми настръхва.
Послушно ли бяхте?
Да, бях много послушно дете.
Злоядо или лакомо дете бяхте?
Хранех се, колкото да се наям, но всички казваха, че съм злояда.
А възприемала ли сте се като глезена?
Не, никой не ме е глезил, но обич не ми е липсвала.
Коя е любимата Ви играчка от детството?
Ако ролковите кънки се броят за играчка, те ми бяха любими. И до ден днешен карам. Не си спомням да съм си играла с кукли.
Най-голямата ви пакост?
За пакости трябва да питате майка ми. Не тая в себе си лошите спомени.
Всяко дете мечтае да си гледа животинче. Имахте ли си домашен любимец във вашето семейство?
По едно време в нас беше като зоологическа градина. Имахме болонка – Джони, сибирски вълк – Джумбо, два папагала и едно улично коте, което спасих от лоши хора. Когато го прибрах вкъщи, то беше с разбита муцунка. Много харесвах да си играя с него.
Ходили ли сте на детска градина?
За съжаление, ходих. Не ми харесваше. Оттогава мразя грис халва и сутляш.
Кой е най-милият Ви подарък от детските години?
Мама ми подари ролери и едни пантофи кучета. Бяха страхотни. Тя беше играла във Виена и когато се прибра с тези подаръци, бях на седмото небе от щастие. По онова време в България нямаше такива неща. Представям си колко е пестила, за да ми ги купи.
За какво мечтаехте като дете?
Мечтаех да стана актриса. Да има мир и хората да са добри. Една от мечтите ми вече е факт. За другите две… Продължавам да мечтая.
Строг родител ли сте?
Не, нямам повод да бъда строга. Синът ми е прекрасен. Приятели сме. Така съм решила и е вълшебно.
На какво искате да научите детето си?
Искам да го науча да бъде добър човек, защото добри хора трябват на този свят. Да бъде свободен, да бъде мъж и да обича. Знам, че звучи високопарно, но не ме интересува какво ще кажат инакомислещите.
Какво правите заедно с детенцето си в свободното време?
Правим всичко, каквото ни харесва. Рисуваме, четем, смеем се, плачем, играем, разхождаме се, говорим си. Правим всичко, което ни е на сърце.
На кого прилича?
Прилича на себе си и така трябва да бъде.
Вие сте четвърто поколение актриса. Мъжът до вас също е актьор. Какъв иска да стане вашият малчуган, когато порасне?
Много е талантлив, но още не е решил. Има време...
