Някои деца минават по обиколни пътища към ходенето. Учат се например да пълзят, когато връстниците им вече ходят. Прочетете отговора на най-често задаваните въпроси от родителите.

Синът ми е на 3 ½ год. и непрекъснато се спъва, изпуска чашата си. Какво става с него?


Някои деца нямат добър усет за тялото си. Те не могат например да преценят каква сила им е нужна, за да вдигнат пълно или празно шише с плодов сок. Или не знаят кога да се спрат, за да не се сблъскат със стена или с друго дете. Често се създава порочен кръг – детето забелязва несигурността си, затваря се в себе си и не смее да се движи. Загрижените родители още повече влошават положението със забележките си към него да внимава и да е предпазливо. В резултат на това за тези деца движението се превръща в нещо неприятно и опасно.
Противодействието единствено е движението, защото само чрез него се тренира възприемането на тялото.

Ако родителите и децата са много несигурни, може да помогне психомоторната стимулация. В малки групи децата се учат да възприемат по-добре тялото си и да придобиват отново удоволствие от движението. Много важна е атмосферата в групата – никой не е обект на подигравки, ако се страхува да балансира върху греда. И никой не е възпиран, ако иска да се покатери на шведската стена. Така децата придобиват доверие в тялото си – че то е способно на постижения и че няма да ги изостави в решителния момент.

16-месечната ми дъщеря още не може да ходи. Това започна да ни тревожи. Може би тя се нуждае от специализирана помощ?
Обикновено развитието на децата се определя като “нормално”, “забавено” или “нарушено”. Наистина повечето правят първите си крачки на 1 год. Родителите на деца, които още не са стигнали дотам, се тревожат, че нещо не е наред. При това те забравят, че децата се развиват с различно темпо. Някои ходят на девет месеца, други се нуждаят от двойно повече време – и в двата случая нещата са нормални. Родителите са склонни да търсят погрешни асоциации на темпото на развитието на детето си, като смятат, че по-бавното развитие е свързано с по-ниска интелигентност. В това няма нищо вярно – няма никаква връзка между момента на прохождане и оценките от матурата!
Разбира се, родителите трябва да наблюдават детето си и да се консултират с лекар, ако имат притеснения. Специалистът може да прецени дали детето е само малко бавно, или има някакъв проблем.



Кога започва да ходи, да скача, да се търкаля?
Тези данни са само ориентировъчни. Посочено е средностатистическото развитие на детето през първите години.
На 3 месеца – бебето може да се подпира на предмишниците си в положение по корем и да повдига главата и гръдния си кош до 90 градуса.
На 6 месеца – то се обръща от едната на другата си страна, за да хване играчката. Може да седи, но трябва да се подпира.
На 9 месеца – придвижва се по някакъв начин напред или назад чрез пълзене, завъртане, плъзгане. Като се подпира на ръката си, успява да седне.
На една година – пълзи без проблеми. Любимото му място е канапето. Като се подпира на него, то се повдига. Ако му подадете пръста си, въодушевено хваща цялата ви ръка и тръгва да ходи.
На 15 месеца – вече не се нуждае от ръката ви. То може свободно да извърви десет крачки – най-много обича да разперите ръце и да го хванете.
На 1 ½ год. – обича да играе клекнало. Така лесно стига до книгата, която е на пода. След това се надига, за да ви донесе книгата. Скоро то открива колата с четири колела – отначало само за сядане, после за кръжене из жилището.
На 21 месеца – може да направи три крачки на заден ход. Ако го държите, може да се качва и да слиза по стълбите. То се качва на стол в кухнята, за да готви заедно с вас.
На две години – рита топката, без да падне. Обръща се назад, за да се огледа, без да губи равновесие. Може да направи няколко крачки на пръсти.
На 27 месеца – играе около масата, без да пада. Острите завои вече не са проблем за него. Без трудности прескача дупки в парка или на улицата.
На 2 ½ год. – прескача малки локви, без да падне. Може да стои 2 секунди на един крак. За да вдигне нещо от пода, не кляка, а се навежда.
На три години – скача едновременно с двата си крака от най-долното стъпало на стълбите и се приземява стабилно на два крака. Учи се да кара триколка и се качва по стълбите като възрастните.

Д-р Яна Станчева
педиатър