Тази рубрика се подготвя със съдействието на Ралица Кочева, майка на Яна

Мама реши, че вече е време да опитам вкуса на сиренето. Още в първия ден на моя дванайсети месец ми даде да пробвам. Две седмици по-късно по мое желание хапнах и кисело мляко. Може би след известно време ще започна да пия и прясно, но все още е твърде рано. Не се отказвам от кърмата и денем, и нощем. Проявявам любопитство към твърдата храна, но хапвам малко и без много апетит.
В Трявна имаше среща на родените през юли 2008 г. Беше незабравимо преживяване. Къпахме се дружно в големия басейн и пълзяхме навсякъде из хотела – истински “бебешки мравуняк”. Там се запознах


с първото си гадже – Матей.
След няколко дни мама ме заведе на куклен театър. Беше толкова интересно. Не можех да откъсна очи от сцената. Със сигурност искам пак да отида. Надявам се да е по-скоро.
Проходих!
Съвсем сама направих няколко крачки.
Мама омеси питка и направихме прощъпалник. Поканихме гости и както традицията повелява, татко търкулна питата по белия чаршаф към натрупаните на масичката предмети. Всеки от тях символизираше определена професия. Направих няколко неуверени крачки и грабнах свирката. Родителите ми се зарадваха на вероятността да се занимавам с музика. Още отсега танцувам, като чуя музика. Толкова смешно си поклащам дупето, че в парка ме аплодират.

Навън тичам на всички посоки и е голямо изпитание за мама да не ме изпусне от поглед. Ставам все по-независима и своенравна. Започнах да се сърдя и да проявявам характер.
Преди няколко дни паднах и се ударих лошо. Не успях да  хвана добре една солетка. Плаках много, но станах герой. Явно
не мога да порасна без рани
С родителите ми бяхме за няколко дни в Доспат. Возих се на лодка, ходихме до язовирната стена, хвърлях с татко камъчета във водата. Играх край брега и гледах с интерес сините водни кончета и пасажите малки рибки. Къпах се в надуваемия басейн и се запознах с много нови приятели. Заведоха ме в Ягодинската пещера, която е най-студената в България. Минахме през Триградското ждрело и там сложиха първите печати в личната ми книжка със стоте национални туристически обекта.
За първия ми рожден ден с мама направихме специални покани. Събрахме се голяма дружина в един детски клуб. Лудувахме много, а накрая получих куп страхотни подаръци.
Мама с умиление си спомня как точно преди година рано сутринта на 3 юли 2008 г. се родих аз – най-хубавото бебе на света или поне така си е помислила тя тогава… Тежах точно 3350 г и бях дълга цели 50 см. Имах прекрасно носле, много коса и бях розова, мокра и уплашена.
Една година по-късно тежа 8 кг и вече съм 72 см. Родителите ми все така смятат, че съм най-красивото дете на света. След тортата и първата свещичка
официално пораснах
Момиченце съм! С чаровна усмивка, щръкнали плитки и две бели зъбчета. Мога да ходя самичка, да пия вода от чаша, да вдъхвам уханието на цветята и да гоня топката в парка. Познавам кончето и жълтите патета, ако ги видя. Мога да рисувам с молив върху белите листа и по дивана у дома. Пляскам с ръчички, кикотя се и свиря с лекота на детското пиано. Обичам да целувам мама, Мечо и тати, когато няма брада. Знам няколко думи и всеки ден научавам нови. Разбирам добре какво ми казват и слушам, когато ме извикат или ме помолят да не пипам опасните предмети. Искам по-скоро да опозная света и непрекъснато изненадвам родителите си с някое ново постижение. Пораствам наистина за часове, невъзможно е човек да ми се наслади…Това съм аз – Яна!