Тази рубрика се подготвя със съдействието на Ралица Кочева, майка на Яна

В 1.50 ч. сутринта се родих аз, Яна – най-хубавото бебе на света или поне така си помисли мама... Тежах точно 3350 г и бях дълга цели 50 см. Имах прекрасно носле, много коса и бях розова, мокра и уплашена. Малко по-късно се срещнах с татко, баба и дядо. Всички бяха категорични, че съм съвършена и много хубава... Онази фраза за любовта от пръв поглед наистина придоби смисъл.


Мама ме закърми около три часа и половина след раждането. В началото й бе трудно да ме държи и поставя на гърдата си, но бързо се научи. Три дни бяхме в една стая в болницата и се опознавахме. Бързо открих

колко е хубаво някой да те гушка
и носи непрекъснато
Когато ме занесоха у дома, все още нямах режим. Не само хапвах, но и спях, когато пожелаех. Мразех да ме събличат гола и плачех с все сила винаги когато се опитваха да ме измият. Първото къпане го повериха на баба. Родителите ми се осмелиха едва няколко дни по-късно.
Мама реши, че първата разходка трябва да направим седмица след изписването. Много ми хареса да спя в количката, но, уви, мама не беше добър “шофьор”. От време на време се спъваше в гумите, а за камъните и бордюрите, в които се блъскаше с такава сила, че се стрясках, дори няма да споменавам... Реших, че ако съм търпелива с нея, някой ден ще се научи.

Бях на 12 дни, когато ме сложиха за пръв път по корем. Всички у дома наблюдаваха с изумление как едва се опитвам да вдигна главичката си. Тя все още бе доста тежка и ми бе трудно. Иначе успешно ритах с крачета и ако не беше този проблем с главата, щях вече да пълзя напред.
Нямах и две седмици, а
ето, че се появиха коликите
Бяха ужасни! Виждах, че мама е тъжна, но не можех да направя нищо по въпроса. Когато се свивах и коремчето ме болеше, сърцето й се късаше. Аз плачех, тя искаше да ми помогне, но не знаеше как. Виждах, че й се иска тя да поеме моята болка. Струвах й се прекалено малка за това страдание. Личната лекарка предписа капки, но скоро у дома установиха, че те са само за успокояване на родителите. На мен ми минаваше единствено от гушкане, носене на ръце, люшкане и кърмене. Най-силни бяха коликите рано сутрин и вечер преди лягане. Продължаваха около 2–3 часа и си отиваха сякаш нищо не е било.
По случай моя първи месец на бял свят мама ме премени в рокля, имах торта и получих подарък прекрасен раиран тигър.
В края на първите си 30 дни съм съвсем различно бебе. Постепенно си изградих дневен режим. Всяка сутрин се събуждам в 6 ч. Суча и започвам да играя. С мама правим гимнастика и започнах да усъвършенствам дисциплината “повдигане на главата”. Според мама съм истинска олимпийка и тя е особено горда с мен. От нейната уста звучи все едно правя нещо изключително –
достойно за бурни аплодисменти
Когато най-сетне се изморя, лягам и очаквам някой да ме забавлява. За щастие всички вкъщи се втурват да ме разсмиват. Измислят интересни приказки, учат ме да казвам “а-гу”. Засега се справям много добре и ми се струва, че скоро ще проговоря.
Винаги аз събуждам татко за работа, а той не се сърди. Подозирам, че му е хубаво – да отвори очи и да види Яна. Обикновено мама би нарекла това прекрасно начало на един успешен ден. Двете с нея се разхождаме в парка с часове. Там ни завари и първият ми дъжд. Добре, че не бе пороен. Мама ме кърми на пейката. Двете не се притесняваме от това. Тя никога не знае кога ще огладнея. Затова, когато поискам, ми дава. Досега не съм пила вода. Баба обича да казва: “Отвори ли очи бебето, трябва да има гърда насреща.” Знам, че така ще порасна и ето, че само месец след раждането тежа около 4 кг.
Вече не плача, като ме къпят. Всъщност няма нищо лошо да си лежа в коритото и да ме поливат с топла вода.