Тази рубрика се подготвя със съдействието на Ралица Кочева, майка на Яна

Първата половина на този месец прекарах в провинцията при баба. Разбира се, мама беше с мен през цялото време, но тъгувах за татко. Разходките навън също ми липсваха. Снегът покриваше всичко, а студът щипеше бузките ми. Затова и излизахме само за час. На терасата имах снежен човек и често го гледах през стъклото. Говорех му всякакви неща, а той стоеше там съвсем сериозен със смешния си нос от морков.


Непрекъснато се опитвам да подобря пълзенето си. Не искам да се влача по корем, но като застана на колене, не знам какво да правя. Клатя се напред-назад.

Започнах непрекъснато да се плезя. На всички с кеф си показвам езичето, а те ми отвръщат с усмивка.
Много обичам да играя в кошарката. Понякога така се залисвам, че дори забравям да следя дали мама е наоколо, но знам, че тя винаги е наблизо. Мога да се повдигна и да огледам кой е в стаята.

Сърдя се, ако ме оставят сама
Често надничам и от ръба на леглото. С отскок се хвърлям с глава към пода и всеки път близките ми изтръпват да не падна.
Досега се хранех само с кърма. От седмия месец обаче мама реши, че е време да опитам нещо друго. По съвет на педиатъра започна да ми дава оризова каша. Никак не я харесах. Предложи ми каша от круша, но резултатът беше същият.
Дори моркова не харесах и вече го гледам с голямо отвращение. Всеки ден мама ми предлага вода, но и нея не искам.
Никога не кротувам, докато мама ми сменя пелените за еднократна употреба. Все откривам интересни неща наоколо. Много е скучно да лежа по гръб. Тази поза е само за мързеливци и за съвсем малки бебета.
Обожавам да се къпя
Бих останала в коритото цяла вечер. Щом седна вътре, и забравям колко ми се спи и искам да се плацикам дълго. Цопам с крака, с ръце и се смея.
Когато се върнахме в София, мама ме заведе на консултация и там ми поставиха третата ваксина против хепатит В. Лекарката обеща, че докато навърша една година, няма да ми прави повече имунизации и затова не плаках много.
Пораснала съм и докторката ме похвали колко добре седя. Вече знам и някои нови упражнения, които правим с мама по време на сутрешната гимнастика. Често я забравяме, но не бива да се пропуска, защото вече се включва топка и ще стане по-интересно.
Взеха ми и кръв за изследване. Резултатите бяха добри.
Бях и на преглед при ортопед, където ме прегледаха с ехограф. Всичко ми е наред.
Само мама се оплаква от мен. Напоследък взех да се будя много често през нощта.
Плача и искам да суча,
без дори да съм гладна
Просто ми харесва усещането да съм до мама. Толкова е сладка, а тя се опитва да ми пробутва залъгалката. Как може да се замести мамината гърда с биберон? Нищо не е така уютно и топло като мама. Принудих я да ме вземе в нейното легло и сега спим гушнати. Чувствам се най-щастливото бебе и не разбирам защо родителите ми недоволстват.
Сутрин съм много весела и толкова ми се играе по пижама, че ми се струва досадно да ме обличат.
С една приятелка направихме поход до Витоша. Разбира се, взехме и родителите. За пръв път се возих на лифт!
В количката седя и наблюдавам. Не искам да лежа, защото изобщо не е забавно.
Косата ми е достатъчно дълга, дори имам и бретон, на които ми слагат две.
Открих
колко е сладък палецът на крачето
Смуча го винаги, когато мога. Ръцете ми пък са като щипки. Хващам всякакви неща.
Започнах да избирам и позата си за сън. Край на спането по гръб, наложено от мама.
Все още нямам зъбчета и не говоря. Може би съвсем скоро ще започна да бъбря и няма да оставя родителите си спокойни.
След неуспешното захранване мама реши да си дадем две седмици почивка. Надява се, че след това ще искам да ям новите храни.
Всяка вечер мама ми пожелава лека нощ и ми казва колко много с татко ме обичат. Като че ли й е тъжно, че раста толкова бързо и тя не може да ми се наслади. Аз обаче съм любопитна да опозная света и да науча нови неща. Не ми се чака нито миг.