Списание “9 месеца” покани на чай 4 чаровни бъдещи майки, които редовно посещават С “9 месеца” на училище, и им зададе няколко въпроса за ежедневието, техните чувства и надежди, свързани с очакването на малкото човече.


1. Кой беше най-приятният момент през бременността ви?
2. Какво най-много обичате в себе си?
3. Кой беше най-лошият момент през бременността ви?
4. Кой е най-големият ви страх?
5. Как наричате бебето?

Мира Груева, 28 год., организатор учебна дейност в Лесотехническия университет:
1. Наслаждавам се на бременността си. Всичко е толкова прекрасно. Новината, че ще ставам майка ме изпълни с щастие и оптимизъм. Радвам се, че досега не съм имала проблеми и чакам всеки следващ ден с надеждата за нещо още по-добро.


2. Обожавам моментите, когато бебето рита, и усещам, че нося под сърцето си нов живот. Всеки път, когато то мърда, осъзнавам как се развива в мен ден след ден и така, докато не дойде времето да се срещнем на живо. Чувството е невероятно.
3. Засега не съм преживяла нито един лош момент, който се запомня трайно. Не харесвам отношението на лекарите към бъдещите майки. Повечето от специалистите не обръщат никакво внимание на нашите проблеми. За съжаление много често това се случва в женската консултация, където трябва да отговорят на всичките ни въпроси, да са мили и любезни с нас. От началото на бременността ми се наложи да сменя 4–5 акушер-гинеколози, докато намеря човека, който ме разбира. Сега пак имам проблеми, но трябва да се примиря. За щастие има достатъчно литература, училище за родители, интернет и мога сама да търся информация.

4. Притеснявам се за бебето, дали всичко ще е наред с него, дали се развива добре, ще се роди ли живо и здраво. Страхувам се от самото раждане, как ще протече, дали ще боли много.
5. “Бебче” или “бебо”.

Нина Бонева, 31 год., учителка:
1. Ще имам второ бебе – планирано и много желано, точно както първото. Безкрайно съм щастлива от този факт. Лекарката, която ме наблюдава в женската консултация, смята, че се вълнувам все едно съм бременна за първи път. Няма значение колко деца имаш – всеки път усещането и радостта са различни.
2. По природа съм оптимист и всеки ден за мен е като прераждане. Преоткривам нови и красиви неща, които се случват с мен през бременността и с нарастването на коремчето. Зареждам се със самочувствие, с вяра и оптимизъм, че всичко ще мине добре и се надявам да е така.
3. В началото на бременността започнах нова работа. Бях подложена на стрес и много напрежение, трябваше да пътувам по-дълго – от единия край на града до другия. След това си останах вкъщи и се успокоих.
4. Убедена съм, че всичко с мен и с бебето ще е наред. Мисля позитивно, защото с негативни мисли само мога да предизвикам лошото.
5. Въпреки че знаем пола на бебето, все още го наричам “то”. Предпочитам да изчакам да се роди, за да съм сигурна. Мисля, че ще е момиче – вътрешното ми чувство ми подсказва.

Диана Иванчова, 25 год., банков служител:
1. Цялата ми бременност е прекрасна. Това са най-чудесните мигове от целия ми съзнателен живот! Всички ми обръщат внимание и аз се наслаждавам на техните грижи.
2. Корема! Обожавам го. Наричам го “коремчето ми” и полагам много грижи за него. Всяка вечер го масажирам с кремове и лосиони. На една от лекциите на С “9 месеца” на училище научих, че трябва да си поставям ръцете на него и да си представям, че съм фея, да му говоря нежно и мило и така да предавам на бебето положителна енергия. Вече го правя всяка сутрин.
3. Обадих се в една от новите АГ болница в София, в която исках да родя, но въпреки че съм здравноосигурена, ми казаха, че не мога да родя при тях. Отнесоха се много грубо. Разочаровах се от тяхното отношение.
4. Стремя се да мисля позитивно, защото знам, че контролът над ума е много важен. Нямам притеснения.
5. В началото му казвах “орехче”, след това “рибок”, “зайче”, “мече”. Винаги му измислям различни имена.

Татяна Христова, 32 год., туристически агент:
1. Радвам се, че хората около мен се отнасят много добре към бременните, отделят им особено внимание, дават им да опитват различни вкуснотийки и са безкрайно мили. Това отношение ме кара да се чувствам специална. Приятно е, когато в автобуса някой ми отстъпи място или ми направи път да мина. За съжаление повечето от тези, които влизат в положението ми, са жени. Българските мъже имат още доста да учат как да уважават бременните.
2. Много хора ми казват, че през бременността съм се разхубавила и това ме радва. Харесвам се повече, напълнях, промених се, бременността ми отива. Преди бях доста слаба, сега вече се радвам на новия си външен вид. Самочувствието ми се повиши.
3. В края на бременността е по-тежко. Трудно ми е да спя, будя се често, въртя се в леглото, кръстът ме боли. Настроението ми често се променя – в един момент съм много щастлива, че ще ставам майка, в друг отговорността, че ще съм постоянно ангажирана с бебето, ме плаши.
4. Страхувам се дали с бебето всичко ще е наред, когато се роди. Всяка майка се притеснява за това, но се надявам с времето да го преодолея.
5. Знам, че ще е момиче, затова й казвам Калина. Понякога се обръщам към нея с “бебенце” и “слънчице”.