Имам три деца – малките Дени и Митко и батко им Илиян. Големият ми син като че ли малко ревнува от братчетата си и не може да разбере, че обичам всички еднакво. Въпреки тези негативни емоции аз съм истински щастлива жена, която има около себе си четирима здрави мъже – трима синове и прекрасен съпруг.
През пролетта на миналата година в Кюстендил родих близначета. През цялата бременност бях напрегната и таях надежда този път да нося под сърцето си момиче. Желанието ми не се изпълни, но не съжалявам. Прекарах толкова безсънни нощи, изправих се пред куп усложнения, преживях почти 9 месеца на легло в болницата, но Господ ме дари не с едно, а с две прекрасни създания, които още повече осмислиха моя живот.


Знаех, че ще ми е трудно да гледам три деца едновременно. Но за мое учудване се чувствах толкова щастлива, доволна и удовлетворена от живота, че не усещах умората. Успявах да се справя благодарение на близките около мен и най-вече на съпруга ми Петър. След радостта от бременността и раждането на нашите синове страстта му не угасна въпреки познатото изтощително ежедневие – сменяне на пелени, изваряване на шишета и бъркане на каши... Той е все така грижовен и мил баща и съпруг, за което му благодаря от сърце. Сега сме едно сплотено семейство, помагаме си в трудни моменти и се радваме на най-големия дар на тази земя – децата.