Когато дъщеря ми съобщи, че ще ставам баба, много се изненадах, но мисълта, че скоро в къщата ще има прекрасно малко същество ме изпълни с огромна радост. Деветте месеца започнаха да се нижат с всички приятни и неприятни емоции. В средата на 7-ия месец реших да придружа дъщеря си на преглед, където за първи път видях малкото бебе. Тогава разбрах, че Бог ще ме дари с внучка. На монитора се виждаше как тя движи прекрасните си ръчички и колко бързо тупти сърцето й.
Времето минаваше и дойде моментът за първите покупки преди раждането. Всичко беше изключително вълнуващо и много ново за мен, защото това беше първото ми внуче, а от раждането на малката ми дъщеря бяха минали 22 години.


Терминът наближаваше, но съдбата беше решила да ни изненада малко по-рано. И така рано-рано една сутрин разбрах, че съм станала баба. Беше се родила нашата малка принцеса Виктория. Нямах търпение да съобщя новината и започнах да се обаждам на роднини и познати. Гласът ми трепереше от вълнение. Час по-късно заедно със зет ми и другата безкрайно щастлива баба се отправихме към родилното отделение, за да зърнем вече на живо прекрасното ни внуче и да поздравим младата майка.
В деня на изписването поръсих цялата къща с бабина вода, която взех от църквата. Омесихме питка и закачихме здравец, за да е здрава и засмяна малката Виктория. И така до днес тя продължава да ни радва и забавлява и всеки ден става все по-интересна. Нека Господ я дари със здраве, ум, красота и много късмет в живота.

Желая на всички жени да преживеят радостта от раждането и отглеждането на деца и внуци и нека те да ги радват, както винаги са мечтали.