Многодетна майка съм и отскоро вече се радвам и на второ прекрасно внуче. Сега се чувствам най-щастливата баба на света.


Първият ми внук Боян се появи на бял свят 20 дни по-рано от определения термин, но пък на забележителен ден – Празника на родилната помощ. Сега, почти 5 години по-късно, дойде и второто ми внуче Михаел.

Изминалата година беше много тежка за мен и единственото, което ме крепеше, беше мисълта за моето първо внуче Боян. Разстоянието обаче ни разделяше, защото аз живея в Русе, а той заедно с майка си – в Пловдив. Когато бях на ръба на силите си след прекарани две нервни кризи, дойде и благата вест – беше точно на Великден. Дъщеря ми се обади, за да ми каже, че отново е бременна и пак ще ставам баба. Сякаш полетях в облаците от радост. Бях много щастлива, но и притеснена. Първото раждане на дъщеря ми беше със секцио и тя имаше проблеми с дишането при излизането от упойката. Малкият Боян ядеше малко, задавяше се и посиняваше – всичко това беше голям стрес за близките, които се грижехме за него. Но при бебе Михаел нямаше такива проблеми и бяхме по-спокойни. Щастлива съм, че още първия месец след като се роди вторият ми внук, бях до тях и им помагах. Това е най-сладката умора за мен. През деня ритахме топка с баткото, а през нощта си правехме компания с бебето, за да може дъщеря ми добре да се възстанови от второто секцио, което се наложи.
Внуците са смисълът на моя живот, но скоро очаквам и синът ми и другата ми дъщеря също да ме зарадват с нови попълнения.