Аз съм млада баба – само на 44 години. Когато дъщеря ми Ивелина ни съобщи, че чака дете, не можехме да си намерим място от радост. Дните в очакване на бебето започнаха да се нижат. Един ден обаче Ивка се обади и ни каза, че се налага да влезе в болница за задържане. Много се притеснихме. Преди време беше преживяла спонтанен аборт и възможността всичко отново да се повтори помрачи голямата ни радост. Благодарение на акушер-гинеколога й д-р Георги Андонов, на когото съм безкрайно признателна, всичко мина добре въпреки дългите дни, изпълнени с притеснения и страхове.


Никога няма да забравя деня, когато се появи внукът ми Йордан. Ние с дядо му Тошко бяхме на работа, въпреки че беше неделя. Работим във фирма, която се занимава със земеделие, и дните от седмицата не са от значение. По това време беше жътва и бяхме много заети. Ненадейно зет ми Ивайло се обади и каза, че дъщеря ми е постъпила в болница и трябва да очакваме най-вълнуващия миг – да станем баба и дядо. Рано на другия ден, в 4 ч. сутринта, обичната ни дъщеря ни съобщи, че вече можем да си отдъхнем – нашият малък Йордан беше се родил. Веднага тръгнахме към родилния дом и два часа по-късно го видяхме.

След изписването цялата фамилия се радваме и грижим за малкия Данчо, който е много кротко и весело детенце. Вече е голям и знам, че е роден под щастлива звезда и тепърва му предстоят много радостни моменти.