Така се случи, че имах възможност да чета “9 месеца” много време преди да стана баба. Тридесет години работех като детска учителка, възпитавах малчуганите и все по-често се замислях и за ролята си на баба. Подготвях се търпеливо за този ден, изчаквах подходящия момент да подсетя децата си и когато преди две години синът и снаха ми ме поздравиха за Коледа, аз им казах: “Пожелайте ми да стана баба!”
Още в началото на март ми съобщиха, че пожеланието ми е на път да се сбъдне. За жалост радостта ми бе кратка – бременността на снаха ми беше проблемна, още от втория месец получи кръвоизлив с отлепване на плацентата. Със свито сърце приех новината, четях статиите в “9 месеца” и молех Бог да бъде благосклонен към нас. Надеждата и страхът ни растяха с всеки изминал ден. В четвъртия месец тя отново получи кръвоизлив, последван от ново отлепване на участък от плацентата… Лекарят бе категоричен – може само да чакаме и да се надяваме. От седмия месец снаха ми бе под непрекъснат лекарски контрол. След консултация още на втората седмица от деветия месец след цезарово сечение се роди Даяна. Мъничка, безпомощна, но жадна за живот. Безкрайно благодарна съм на д-р Панова и нейния екип в болница “Св. София”. Благодаря им от все сърце. Благодарение на високия професионализъм те изчакаха до последно и оперираха успешно.


Бързо забравихме страховете през всичките девет месеца. Сега моята внучка расте здрава и емоционална, обградена с много внимание и любов, а аз вече с натрупан “опит”, но с мисълта, че всичко лошо е загърбено. Няма по-прекрасно нещо от детската прегръдка, няма по-голяма гордост от тази да разхождаш внучето си, а удоволствието да си баба е неизмеримо!