Баба съм на три чудесни малки момиченца: Димана, Йоанна и Габриела. Когото бях млада, много исках да имам дъщеря, но Господ ме дари с две прекрасни момчета – Стефан и Здравко. Така мечтата ми остана неосъществена. След много години на радост и тревоги по отглеждане им те поеха по своя път в живота. Притеснявах се дали ще се задомят навреме, дали ще случат на добри и умни жени. Не след дълго двамата се ожениха и създадоха прекрасни семейства, но все още нещо липсваше. Голямата ми снаха не можеше да забременее, а малката имаше проблеми със задържането на плода. Силно се молех и упорито вярвах, че Господ ще ме дари с внуче. Не мога да опиша радостта, когато през 1999 г. се роди слънчевата Димана, една година по-късно и прелестната Йоанна, а миналата година – чаровната Габи. Сега с радост чакам да чуя прекрасните гласчета на моите мили внучки.
Преминахме през упорито и дълго очакване, за да се сбъднат мечтите на всички ни. Благодаря на Бог, че ми отреди такова щастие.
Съпругът ми Данчо ми помага много в отглеждането на децата. Йоанна и Димана живеят при нас, а малката Габи и родителите й – във Варна. Опитваме се да помагаме с каквото можем и виждаме колко са щастливи децата, когато се съберем всички заедно.
Пожелавам на всички настоящи и бъдещи баби такава радост, защото няма нищо по-хубаво от вълшебството децата да те наричат с нежност “бабо” и да те гледат с невинните си детски очи.
Обичам много и внучките си и се моля от все сърце да съм здрава, за да продължа да им помагам с каквото мога. Знам, че те имат нужда от мен, както и аз не мога без тях. Те са моето щастие!
