Смело и с чиста съвест мога да кажа, че съм най-щастливата баба на света с шестте си внучета. Петте вече са големи и с всяко съм изживяла тръпката от това да стана баба, виждайки новия живот.
Когато третата ми дъщеря Борислава ми съобщи, че очаква бебе, сърцето ми подскочи. Отново щях да държа в ръцете си малко човече (за последен път това ми се беше случило преди 10 години). Молех се с всички сили бременността и раждането да протекат нормално. Така трябваше да бъде! Така и стана! Всичко завърши благополучно без сериозни трудности.


Ето, че след 9 месеца на бял свят се роди прекрасната Ралица. Имах чувството, че ще умра от радост. Веднага съобщих на целия свят – “Имам внучка!” Тя е третата подред след Калина и Цветомира – дъщери на моите момичета Виолета и Рая. С появата на Ралица се създаде равновесие – имах трима внуци и три внучки. Аз и дядо Цецко често се питаме каква ли ще порасне Ралица. Тя е весело и засмяно дете. Още на един месец раздаваше усмивки на всички. Разбира се, като човек с характер, търси внимание и забавления. Вечер има и “час за плачене”. Тогава цялото семейство се изреждаме да я държим на ръце, защото ни се късат сърцата, когато я гледаме как се муси, като я оставим сама в креватчето. Не е самохвалство, но съм сигурна, че се умирява много по-бързо и лесно, когато е в моите ръце. Дъщеря ми се шегува, че малката ни Ралица “плаче за баба си”.
Пожелавам на всички жени да изживеят поне частица от моето щастие.