Казвам се Евгений и имам най-страхотната баба на света! Баба Лена се грижи за мама още от момента, в който разбра, че аз вече съм се настанил удобно в коремчето й. От този миг тя започна да й помага и да се грижи за нея, да я обгражда с много нежност и внимание. А баба Лена не е майка на мама, а нейна свекърва. Но кой казва, че свекървите са лоши?! Нашата е прекрасна! Тя винаги беше до бъдещите ми родители на консултациите при лекаря, за да се убеди, че всичко с мен е наред. Първа ме видя на ехографския апарат още докато се криех в коремчето на мама, беше там и когато разбраха, че ще съм голям мъж.
Баба и мама непрекъснато обикаляха магазините, за да изберат всичко, което ще ми е необходимо – легло, ваничка, количка. Дядо и татко даваха парички, а мама и баба пазаруваха. Баба Лена ми избра най-прекрасните дрехи, които някога сте виждали. Още преди да се родя, имах препълнен гардероб, всичко в него беше купено с много обич. Когато болките на мама започнаха, пак баба беше до нея – прибра се рано от работа, за да е близо до нас и да ни помага. Докато се раждах, седеше пред родилното отделение с татко и се молеше всичко да е наред.
Баба Лена първа ме изкъпа и сега месеци по-късно продължава да го прави, когато има възможност. Тя нежно ме масажира и ме гушка. Винаги когато времето е хубаво, ме води на дълги разходки из парка. Дядо ми купи люлка и, когато не съм в настроение, баба ме слага в нея и ми се усмихва мило. Тогава и аз й отвръщам с широка усмивка и така успокоявам нещата.
