Омъжих се много млада, а скоро след това се роди голямата ни дъщеря Труфка. С появата й на бял свят домът ни се изпълни с много радост. Осем години по-късно се роди и малката ни дъщеря Нина. След време Труфка се омъжи и ни дари с две внучета – Светла и Виктор. Със съпруга ми бяхме много щастливи, когато станахме баба и дядо.
Често съдбата ни подлага на изпитания. В един ужасен ден съпругът ми си отиде от този свят. Дните минаваха бавно и мъчително. Мъката, която изпитвах тогава, беше несравнима. Мислех, че животът ми е свършил. Но месец след това Нина ми съобщи, че отново ще ставам баба. Тогава си казах, че трябва да се стегна. Надявах се занапред в семейството ми да се случват само хубави събития. Не след дълго станах баба за трети път. Веднага след като детето се роди, лекарят разреши да вляза при Нина и бебето. Когато видях моето момиче и нейната кукличка Никол, не можах да спра сълзите си, толкова бях щастлива. Никол беше едно малко вързопче със сини очи и руса коса. Този ден не бях на себе си от вълнение.
Сега, когато и трите внучки ми дойдат на гости и се обръщат към мен с “бабо”, аз сияя от щастие. Искам да кажа на трите ми съкровища, че безкрайно много ги обичам. А на моите момичета и техните съпрузи: Благодаря, че ви има!
Двете ми дечица сега са прекрасни майки. Имам страхотни зетьове, които много ми помагат. Сигурна съм, че съпругът ми закриля всички ни. Горда съм, че станах баба на три внучки и очаквам поне още едно детенце да влезе в дома ми. Животът ми се изпълни с много радост, щастливи детски очи и весел нежен смях. Когато близките ми са щастливи, щастлива съм и аз! Баба Мария
