Нямам думи да споделя своята радост – наслаждавам се на щастието да се грижа за правнучката си Мария. Тя е моята принцеса и с всеки изминал ден расте все повече и повече. Въпреки че ни делят толкова много години, духът ми е млад и винаги когато си играем с моята малка красавица, не се спирам да й пея, рецитирам и дори да я забавлявам, като й изнасям различни сценки. Аз съм председател към читалището в Раднево и водя няколко самодейни състава. Изкуството е в кръвта ми, а със сигурност това се е предало по наследство и на моята малка съименничка и любима правнучка. Може би именно благодарение на нашите игри и забавления Мария започна също да пее и да рецитира от съвсем малка. Тя е много умно дете и отскоро тръгна на детска градина.

Винаги когато съм при нея, й рецитирам това стихче:

Мое слънчице прекрасно,
как ми грееш ясно-ясно
и ме топлиш красно-красно...