Тъкмо бяха отминали вълненията около абитуриентския бал на дъщеря ми и аз мечтаех за малко почивка, когато любимото ми дете и приятелят й ме изненадаха с новината, че ще правим сватба и скоро ще ставам баба. Първата ми реакция беше бурна – всяка майка на 18-годишна дъщеря, която е поставена пред такова изпитание, ще ме разбере. Но се успокоих и се заехме с приготовленията за сватбата. Всичко мина добре и едва след това разбрах какво трябва да правя оттук нататък. С дъщеря ми започнахме да посещаваме женската консултация, постепенно свиквах с мисълта, че моето момиче ще става майка, а аз баба. Прекарвахме повече време заедно и много се сближихме. Бременността беше спокойна и без проблеми. 10 дни след определения термин заведох дъщеря си в болницата. Тя остана под наблюдение и на сутринта й включиха система, за да предизвикат раждането. Но родилна дейност нямаше. Преживях дълги часове, изпълнени с напрежение. Раждането щеше да се проточи, затова реших да се прибера у дома, където по-малката ми дъщеря очакваше новини. Поседях малко, телефонът звънна и ми съобщиха най-хубавата вест: “Честито, бабче, имаш внучка!” След десетина минути бях в болницата. Раждането беше минало без усложнения, въпреки увитата пъпна връв около врата на бебето. И двете ми момичета бяха добре. След три дни се прибраха вкъщи.


Бях на върха на щастието, когато за първи път гушнах малкото човече. Държах в ръцете си един нов живот, на който щях да дам цялата си нежност и любов. Нарекоха бебето Жаклин. Скоро след раждането дъщеря ми се разболя и повериха мъничето на мен. То се променяше с всеки изминал ден. Сега все едно отново съм майка. Около мен има три прекрасни момичета – две дъщери и една внучка.