Моята баба е Мария
и от никого не крия,
че е по-по-най-добрата.
Има си внучета трички на брой,
но за триста те вдигат врява и вой.
Най-големият е бати Ивчо,
но по-правилно е да го кръстим “Дивчо”.
Следва малката кокона Мима –
глезлата на всекиго любима.
А най-малкият съм аз – Никола,
засега да плача само мога.
Моята баба Мими знае
всякакви игри с нас да си играе.
Нищо, че на работа тя ходи,
време има с децата да се гони.
Тя умее с кака куклите да храни
и от “каратиста” Ивчо да ме пази.
Най-обичаме на баба да гостуваме
и на воля да се налудуваме,
а направим ли беличка,
баба пак ще е добричка.
Баба не умее да се кара.
Баба Мими всичко дава,
затова с кака и с батко
глезим й се сладко, сладко.
Като баба Мими втора няма –
винаги добричка и засмяна!
