Майка съм на 3 деца – две момичета и едно момче. Животът ми протече в непрекъснато пренасяне в различни места – в Русе, в Шумен, във Варна и накрая в Аксаково. Наложи се да оставя голямата ми дъщеря да учи във Варна. Едновременно с абитуриентския й бал направихме и годеж. Не след дълго двамата влюбени започнаха работа. Дадох им съвет да се обичат, да работят, да решат дали ще учат, но да не бързат със създаването на деца, тъй като не сме икономически стабилни и няма да можем да им помагаме. Обясних на дъщеря ми, че детето променя коренно живота на жената, че няма да има време да учи, дори да работи. Но влязло в едното ухо, излязло през другото… Скоро след това ми съобщиха, че ще ставам баба.
Бях изумена! Бях огорчена, че не са се вслушали в думите ми, защото аз им мислех само доброто. Бременността на дъщеря ми не беше тежка, но имаше и няколко много рискови момента. Още във втория месец се наложи да престои в болницата за една седмица. Тя се страхува от зъболекар, но се наложи спешно да отиде. Малко преди да й сложат упойка, кръвното й налягане рязко спадна. По спешност я приеха в лицево-черепната хирургия в болницата във Варна, където след като стабилизираха състоянието й, се наложи да цепнат челюстта й, за да се справят с болния зъб. За щастие всичко мина без проблем.


Седмица преди термина я приеха в болница и малко по-късно разбрах, че съм станала баба. Дъщеря ми обаче имаше доста разкъсвания и беше загубила много кръв.
Сега вече всички се радваме на малкия Ивайло, който ни забавлява с какви ли не смешни номера.