С края на учебната година започнахме нетърпеливо да се приготвяме за дипломирането и абитуриентския бал на дъщеря ми. Мислехме, че за цялото семейство това ще е събитието на годината. Съдбата обаче ни беше подготвила изненада. Няколко месеца преди да се дипломира, нашата дъщеря ни съобщи, че очаква дете. Двамата с приятеля й бяха взели твърдо решение, че ще отгледат бебето. Бях не само изненадана, но и объркана и разтревожена. Аз бях родила дъщеря си на 18 години. Знаех колко трудно е да се съвместява майчинството и студентството.


С бъдещата майка проведохме дълги разговори за отговорността, която поема. Дъщеря ми все повтаряше, че щом аз съм се справила навремето, и тя ще успее. Така и стана – справи се геройски с неразположенията на бременността. Наложи се два пъти да постъпи в отделението “Рискова бременност”, но, слава Богу, всичко приключи нормално. Така се роди внучката ми Анджелина. Едва ли друго име би й подхождало повече. Тя е толкова миличка и сладка, че ми е трудно да я отделя от прегръдките си. За мен е удоволствие да наблюдавам как се смее, гука, рита и маха с ръчички. А моето момиче отглежда Анджелинка с много любов. Двамата с таткото се грижат отлично за нея далеч и от двете баби. Добре че често ни посещават. Когато ни гостуват, съм на седмото небе от щастие, а когато си отиват, сякаш някаква част от мен също си тръгва.

Благодарна съм им, че ми дадоха възможност да изпитам един нов вид любов – на бабата към внучето.