Имам двама внуци, които са като едни малки слънчица – сгряват нашия живот и ни карат да забравим трудностите и мъките, които ни съпътстват. Със своите усмивки, гласчета и пакости ни подмладяват и ни връщат радостта от живота. Баба съм на двама внуци – Християн и Валентин.
Баба съм на двама внука.
И ще ви разкажа тука
как прекарвам си деня
от сутринта до вечерта.
Единият се казва Християн.
Палавник е той голям.
Валентин се другият нарича –
кой го види, го обича.
Християн се рано буди.
Бръщолеви и се чуди –
каква ли пакост да направи,
или нещо някъде забрави.
Валентин е бебче сладко,
но поспива си закратко.
Щом очите си отвори,
бърза той да заговори.
Гука сладко и се смее,
щом го баба залюлее,
А пък палавникът Християн
вика: Искам аз да ям!
Нямам време да скучая,
искат с тях да си играя.
С единия играя топка,
а с Вальо ходя на разходка.
