През 1964 г. родих дъщеря си Надя, а 7 години по-късно – сина си Боби.
На 1 юни 1984 г. в старозагорската АГ болница нададоха вик две красиви момченца – моите внучета Иво и Теди. Те са еднояйчни близнаци, родени с 1 минута разлика. Хубав празник – двоен празник! Животът на моите внуци започна в Деня на детето. Не мога да ви опиша радостта и гордостта, които изпълниха сърцето ми, когато ги видях за първи път. На 40 години станах баба на две прекрасни момчета.
Третият ми внук – синът на моя син Боби, се роди 11 години по-късно. Кръстиха го Мартин. Когато го поех в ръцете си, изпитах огромна радостта и удовлетворение – ставах баба за трети път. Той беше малко пухкаво бебе с дълга черна коса. Очите му бяха широко отворени, жадни за предизвикателствата на новия живот.
Десетина години по-късно в частна клиника в Пловдив под вещото ръководство на д-р Карагьозов се роди и четвъртото ми юначе с накривено калпаче – Пламен, син на сина ми Боби и снаха ми Женя. Той беше здраво силно дете с красиви светли очи и дълга черна като абанос коса.
“Мило дете, добре дошло в прекрасния свят. Живей, играй и се весели под топлите грижи на хората, които толкова много те обичат!” – бяха първите думи, с които го взех на ръце. Станах за четвърти път най-щастливата баба на земята.
Пламен се роди чрез секцио. Притеснявах се много как ще се отрази операцията на майката и на детето, но благодарение на добрите специалисти всичко мина добре.
Сега се радвам на жизнерадостно дете и щастлива здрава майка. Да са ми живи и здрави! Никога не съм била толкова щастлива, както сега! Чувствам се по-жизнена и по-енергична.
Близнаците навършиха 23 години – сега са студенти. Мартин е на 12 години, живее и учи в Испания, а с четвъртото юначе Пламен животът ми е по-весел и по-смислен. Живея за тях. Щастлива съм, че ги имам. Благодаря ви от сърце, мили мои деца, че ме дарихте с такова богатство!
