Пише ви една щастлива баба, защото най-после в живота ми се появи дългоочакваното малко и сладко внуче. Години наред дъщеря ми и аз отчаяно се надявахме, че и в нашата къща ще изгрее слънце. Но, уви, годините минаваха, а ние живеехме с болката, че сме наказани от Бога. Докато, не щеш ли, едно обаждане по телефона преобърна целия ми живот. Думите “Мамо, ще ставаш баба” още звучат в ушите ми.


Последваха дълги 9 месеца, изпълнени с радост, страх и много притеснения. Дългоочакваното малко чудо се появи на бял свят през април и бе наречено Анджели – на името на баща си Ангел.

Никога няма да забравя първата среща с милата ми внучка и вълнението, с което аз и баща й отидохме да я вземем от родилното. Сърцето ми се изпълни с радост и удовлетворение. Знаех, че оттук нататък непрестанно ще я дарявам с цялата си любов и внимание. <>Много роднински деца са ме наричали баба, но повярвайте ми, смисълът не е само в това да те наричат така.
Какво щастие е да чакаш да стане осем сутринта и спящото като агънце дете да се събуди и да те дари с най-прекрасната си усмивка. Да каже "баба” и да те гушне с мъничките си ръчички.

Чак тогава можеш да почувстваш пълния смисъл на тази дума. Това малко създание донесе много радост в живота ми. То изпълва всяка минута, всеки ден от него. С нищо не бих заменила искрената детска усмивка на малкото личице на внучката ми, щастливия й смях. Благодарение на нея делниците в нашия дом се превърнаха в празници.
Винаги ще казвам, че моята внучка и майка й са двете най-хубави неща в живота ми. Сега, когато родителите й работят, аз съм неотлъчно до Анджели. Искам да й давам сила и обич, за да порасне щастлива и уверена в себе си. Тя е моето благословение и радост.