Майка съм на две момичета, които вече също имат деца. Навремето, когато родих първата си дъщеря, бях много щастлива. Тогава моята майка ми каза: “Преварената ракия е по-сладка.” Дълги години не можех да разбера какво имаше предвид и не вниквах в думите й. После разбрах – чакането си е заслужавало.
Годините минаваха една след друга, а аз все не можех да имам второ дете. Чак на 10-ата се роди и втората ми дъщеря и аз отново изживях щастието да стана майка.


Времето минаваше, децата ми растяха. Голямата реши да се омъжи. Две години по-късно станах баба за първи път. Отново преживях радостта да държа новородено. Когато поех внучката в ръцете си, се чувствах най-щастливата жена на земята. Три години по-късно дъщеря ми пак беше бременна. Чувствата ми бяха още по-силни.
Седемнайсет години след това бях на път да ставам баба вече за трети път. Вълнувах се, сякаш очаквах първо внуче. Когато разбрах, че на втората ми дъщеря й се налага да роди със секцио, започнах да се притеснявам не толкова за операцията, колкото за последиците от нея.

Момичето ми скри от мен определената й дата за операция. Така неочаквано за мен един ден след Нова година разбрах, че пак съм станала баба и че всичко е минало добре. Не мога да опиша с думи как се чувствах.
Сега съм баба на три прекрасни дечица и съм напълно съгласна с майка ми, че “преварената ракия е по-сладка”.