Няма по-голямо щастие за една жена от това да прегърне внучето си. Но още по-голяма е радостта да доживее да поеме правнучето си в своята прегръдка!
Имам син и дъщеря. Те ме дариха с четири внуци – две момичета и две момчета. Раждането на всяко от децата беше щастлив празник за нашето семейство. Оказа се обаче, че да поемеш в прегръдката си малкото правнуче, носи несравнимо повече радост и гордост. Това са чувства, които не могат да се опишат. Те трябва да се изживеят!
Най-голямата ми внучка се омъжи и само няколко месеца по-късно ни съобщи радостната вест, че очаква дете. По това време съпругът ми беше тежко болен, но когато му съобщихме голямата новина, той се просълзи от гордост и от радост. Когато останахме сами, той удовлетворен ми каза, че двамата с него сме изпълнили човешките си задължения на този свят и че вече спокойно може да си отиде. Така и стана... За съжаление той не можа да види правнучката си, но аз знам, че в неговите мисли тя вече живееше и се смееше доволна.
Аз, прабабата, бях щастлива да прегърна малката Николета. Когато се роди, с нетърпение очаквах следващия ден, за да отида в родилния дом и да се запозная с нея.
И досега всеки път, когато я гледам и прегръщам, изпитвам върховно, неповторимо щастие и удовлетворение. За мен тя е най-красивото бебе на света. Тя е съкровището, златото, имането, което имах невероятния шанс да получа. Непрекъснато ми се иска да я целувам и прегръщам, да усещам допира на меката й бузка до моята – толкова е вълнуващо!
Пожелавам на всички жени да изпитат огромното удоволствие и безграничната любов, с които природата ни е дарила като баби и прабаби. Няма нищо по-ценно на света!