През лятото на миналата година се запознах с мъжа, който ми стана съпруг. След няколко месеца разбрах, че съм бременна. Той беше много изненадан, когато му съобщих. Радостта му беше голяма. Бременността ми протече нормално, но за съжаление раждането беше дълго и тежко. Наложи се да преживея хирургична интервенция, защото бебето беше доста едро.
Слава Богу, всичко мина и Господ ме дари с едно добро и много тихо и послушно дете, което ме прави толкова щастлива. Кръстихме го Стефан – на майка ми Стефка. Тя е красива, мила, умна и силна жена, която преодолява всичко, без да се оплаква. Не го казвам, защото ми е майка, а защото съм чувала от всички, които я познават, че е такава и я сочат за пример. Живее в Англия и работи почасово на 3 места. Ето защо кръстих сина си Стефан, за да я почета и да й покажа колко много я обичам.


След като синът ми се появи на бял свят, гледам света с други очи. Чувствам се истински зряла жена. Мисля, че колкото по-дълго и трудно е раждането, толкова по-голяма обич изпитваш към бебето.
На повечето мъже не им пука за бременните им съпруги, за младите майки, не полагат усилия, за да ги облекчат. Те смятат, че работата им се изчерпва само с това да направят детето. Има, разбира се, и такива, които съчувстват на съпругите си през бременността и дори присъстват на раждането. Но дори и да видят как партньорката им се мъчи, пак няма да осъзнаят какви болки и какво страдание изпитва тя, за да дари живот. Мъжът трябва да усети мъчението, за да обича половинката си още повече и да осъзнае на какво е подложена тя.

Съпругът ми чака пред вратата на родилната зала, а когато го поканиха вътре, не издържа на гледката и му стана лошо. Въпреки това той разбра какво съм дала от себе си и сега е непрекъснато до мен и сина ми, грижи се за нас и се стреми максимално да ни облекчи.