ю
Дъщеричката ми се казва Кристиана и се роди на 13 май в 13 ч. във Велико Търново. Това обърка представите ни за фатализъм, но си казахме, че датата и часът не са от значение и че ще направим всичко възможно животът й да е изпълнен с радост и щастие.
Съпругът ми наистина е един смел татко не само заради професията, която практикува (сапьор), но и заради куража, с който ми помага да отгледам дъщеричката ни. Той е на 30 години и работи в граничната полиция в Момчилград, където и живеем. Не смята, че да си влюбен съпруг и грижовен баща, те прави по-малко мъж и показва открито обичта си към нас по всякакъв начин.


Татко Пламен е нашата подкрепа и сигурност. Всяка сутрин, когато се връща от работа, лицето на дъщеричката ни грейва и тя започва да подскача и протяга ръчички, за да го прегърне. В тези моменти осъзнавам каква късметлийка съм в действителност. Усмивките ме карат да забравя всички трудности, които преживях с бременността и раждането, болката и тревогите.
Когато се прибрахме от родилния дом, написах едно стихотворение в първия дневник на Криси:

“И Слънцето, и моята Луна,
и щастието, и късметът, любовта
изгряха в деня, когато чух за първи път
плача на моята малка дъщеря.
Една огромна топлина изпълни с безгрижна нежност обърканата ми душа.
Тоз първи поглед бе като магия. И щом с ръцете си успях да я обвия, аз сълзите от щастие не можех веч да скрия.
Промълвих тихо: “Тя е толкова красива!”, и потопих се в мига.
Успяхме! – мислех си. – Сега си тук до мен и аз изцяло съм в твоя плен.”

Мама Елмира