Посрещнахме новата 2004-а в Пловдив на гости на нашия кум. На шега той ни подари залъгалка за бебе. Доста се смях на шегата му, без дори да подозирам, че съм бременна.
Три седмици по-късно си направих тест и… изненада – чаках дете. Приех новината спокойно, макар че бебето не беше планирано и не бях сигурна, че сега е най-подходящият момент за това. Бъдещият татко също беше изненадан, но решихме да дадем живот на малкото създание. Продължих да живея както преди и да свиквам с мисълта, че ще ставам майка. Исках да изглеждам добре дори и бременна. Винаги си казвах, че и с голям корем ще съм красива, затова при всеки удобен случай отделях внимание на външния си вид. Ходех редовно на козметичка, правех си различни прически. Когато бях в добро настроение, се гримирах, но, разбира се, съобразявах всичко със здравето на бебето.


Имах лека бременност и това ми позволяваше да правя какви ли не неща, някои от които доста щури. Бях в 6-ия месец, когато се покатерих на едно черешово дърво, за да си набера от вкусния плод.
В края на 8-ия месец аз и мои колежки хванахме нощния влак за Варна и хайде на море… Гордо пъчих моя корем на плажа и със сигурност съм била доста интересна гледка. А бебето кротуваше, защото и то явно обичаше да прави щуротии.

Докато ходех на работа, все още всяка сутрин ставах и правех гимнастика за бременни. Така се чувствах свежа през целия ден и можех дълго да се разхождам. Последните два месеца на бременността имах възможност да правя релаксиращи упражнения в басейн, които намаляваха отоците по крайниците на натежалото ми тяло. Цяло лято посещавах и курса за бъдещи родители, организиран от списание “9 месеца”. Беше страхотно! Чаках с нетърпение всеки вторник, защото получавах ценна информация за всичко, което ме вълнуваше, а освен това се забавлявах, като виждах как всяка от нас се закръгляше все повече. Една на друга рисувахме по коремите си и дори спечелих наградата от конкурса “Гордея се с моя корем”. Всичко това ми доставяше удоволствие и настроение, за да мога спокойно и с усмивка да нося тежкия си “товар”.
По време на лекциите ни бяха обяснили какво представлява нормалното физиологично раждане и аз бях подготвена какво ми предстои. Може би затова не се уплаших, когато дойде щастливият ден. Една вечер получих първите контракции. Бяха кратки и съвсем търпими. Следях през колко време се появяваха и колко продължаваха. Оказа се, че са през 20 минути. Запазих самообладание и легнах с намерение да поспя. През цялата нощ обаче се пробуждах от по-силни контракции, които вече бяха през 10 минути. Не исках да постъпвам в болница много рано, знаех, че ако остана там по-дълго ще се притесня и изнервя много повече. На другия ден сутринта водите ми изтекоха и съпругът ми ме закара в родилното отделение. При прегледа установиха, че имам 7 см разкритие и всички мислеха, че ще раждам за втори път.
Всичко мина без проблем. През цялото време до мен беше гинеколожката, която проследяваше цялата ми бременност. Тя се опитваше да ме разсейва, говорехме за различни неща, това ми действаше успокояващо и ми помагаше да запазя самообладание по време на контракциите и после при напъните. Лекарката ми даваше напътствия, които се опитвах да спазвам, за да може моето бебе да излезе на бял свят по-бързо. Така по обяд се роди дъщеря ми Ния. Плаках от щастие. Няма друга емоция, с която мога да сравня това, което изпитах, когато ми казаха: “Имаш момиченце! Честито!” По-късно, когато гушках моята малка Ния, от нея се носеше най-сладкия мирис на бебе.
Сега най-голямата награда за мен е, когато дъщеря ми се усмихне, защото знам, че нейните огромни сини очи и усмивката й са чисти.
Благодаря на списание “9 месеца”, че ми даде възможност да науча много ценни неща за бременността и майчинството, за това, че ме накара да се чувствам горда с моя голям корем, за това, че правеше вторниците ми цяло събитие, с което съобразявах всички други ангажименти.
Благодаря на всички лекари за вниманието и грижите, които получих от тях. Благодаря им, че ми помогнаха и сега се радвам на моята малка Ния!