Съпругът ми е бивш футболист и много искаше да има момчета. Планирахме две деца – така и стана въпреки притесненията и трудностите, които съпътстват раждането и отглеждането на едно дете в наше време.
Родих първия си син леко и почти без проблеми, макар че бременността ми не беше много приятна. Щастието ми беше огромно. Решихме да го кръстим Алекс, а мъжът ми веднага започна да го нарича Алекс дел Пиеро (италиански футболист, на когото той много се възхищава).


Няколко години по-късно пак бях бременна. Всичко се повтори и отново на бял свят дойде едно момченце. При раждането на първия ми син вярвах, че съм изживяла най-скъпоценните моменти от живота си, но сега се убедих, че съм сгрешила. Много се чудех какво име да дам на второто си момче, така че всички вкъщи да са доволни. Накрая се спрях на Кристиян. Татко му, разбира се, отново го “прекръсти” и се обръща към него с “Кристиян Виери” (пак италиански футболист). Близките ни хора непрекъснато се смеят, че ако продължаваме така скоро ще направим футболен отбор, а съпругът ми само се усмихва и ми намига. Кой знае – не сме планирали трето, но както е тръгнало…
Сега къщата ни е изпълнена със смях и веселие. Няма нищо по-хубаво от това да си родител и да виждаш как си дал живот на две прекрасни деца, които растат с всеки изминал ден. А и ние твърдо вярваме, че колкото повече деца има, толкова по-забавно и интересно ще е у дома.