Няма по-голяма радост от това да сложат малкото същество на корема ти и да усетиш топлина и облекчение. Раждането на първото ми дете Виктория беше истински кошмар. Гинекологът, при когото раждах, ме успокои, че 80% от болките били от самовнушение – излъга ме!


Тъй като съм с Rh (-), а Вики не искаше да излезе навреме, лекарите решиха да ускорят процеса и да го предизвикат. Поставиха ми ваганилна таблетка. Последваха 4 часа в ада.

Влизах от контракция в контракция, без да мога да си почина и за миг, виках, молех за операция, за упойка, за почивка… Нямаше спасение… Накрая се наложи да ми направят епизиотомия и ето че бебето се появи. Имах кръвоизлив и доста разкъсвания, но слава на Бога, всичко свърши добре. И досега си спомням, че първите ми думи към всички посетили ме приятелки бяха: “Никога вече!”. Но раждането не беше най-страшното. За два дни ме връхлетя следродилна. Непрекъснато плачех и една след друга ме тормозеха тежки мисли: “Ами сега как ще се оправя, аз не мога да гледам деца, ами ако сбъркам нещо?!” На третия ден станах и се взех в ръце, вече бях майка, а не дете!
Започваше ново приключение за моето семейство. Прибрахме се у дома. И двете баби работеха и трябваше да се оправяме сами с мъжа ми.

Първите три дни не спахме и не ядохме нищо. На четвъртия станах и след ранното кърмене излязох да напазарувам нещо, за да сготвя, иначе щяхме да умрем от глад. Справихме се доста добре, а и “9 месеца” много ми помогна с различните си съвети. Къпане, тоалет на бебето, режим, хранене, колики – всичко четяхме и прилагахме върху Вики. На втория месец кърмата ми спря. Най-вероятно от стрес. Хайде пак рев! Нали навсякъде пише, че кърмата е най-добрата храна за бебето, че ще боледува, ако не го кърмиш и т.н. Но моето съкровище ядеше и наддаваше и нито боледуваше, нито затлъстя.
Трябва да призная, че мъжете са герои. Никак не им е лесно да издържат 4–5 месеца без секс, да изпълняват прищевките на пълничките си жени, да се чудят девет месеца, пък и след това: “Тя защо плаче в момента? Какво пак съм направил?!”
Татковци, след раждането трябва да потърпите още два месеца, но чакането си заслужава. Сексът никога не е бил по-хубав, поне при нас бе така! За съжаление трябваше да се върна на работа и оставих Вики на три месеца. Добре че съм се омъжила за най-добрия мъж на света. Той остана у дома да се грижи за нея и се справяше доста по-добре и от мен. Аз бях изнервена от работата, нетърпелива и сприхава. Вики го обожава и естествено предпочита татко си вместо мен. Не ревнувам, а и тя расте доста по-самостоятелна от другите деца, което ме прави много щастлива. Благодарна съм на съпруга ми, че прави всичко за мен и за децата.
Бях казала, че никога вече няма да имам деца, но един месец мензесът ми не дойде. Е, какво да се прави?! Беше ме страх от аборт. Чувала бях от други жени, че болката била като при раждането. Със съпруга ми искахме да имаме две деца, а и две години ни се видя добра разлика. Решихме да го родя. За съжаление втората бременност протече по-тежко от първата. Имах гадене, световъртеж, тежест в стомаха. В шестия месец вече не можех да издържам дълго нито права, нито седнала, нито да карам кола. Коремът ми беше двойно по-голям и тежък. Всички казват, че второто раждане е много по-лесно. Не мога да твърдя, че беше така, но поне протече нормално, с нормални контракции и почивки, както го описваха някои мои приятелки. Този път избрах жена акушер-гинеколог – д-р Николова от Първа АГ “Света София”. Тя беше прекрасна! Благодаря й от все сърце за всичко! Исках да родя със секцио, защото от спомена за първото раждане още ме побиваха тръпки, но тя ме разубеди. Беше до мен през цялото време и въпреки че пак болеше, вече не изтръпвах при мисълта за раждането.
Сега сме най-щастливото семейство на света: мама Бени, татко Цецо, Вики и Емма Йолови! Пожелавам на всички такава радост и щастие!