Никога не съм предполагала колко много радост ще ми донесе късната втора бременност. След един спонтанен аборт родих дъщеричка с много ниско тегло. Изключително трудно я отгледахме и след няколко години със съпруга ми вече искахме да имаме второ дете. За съжаление колкото и да опитвахме, то все не идваше. Така съвсем случайно при един рутинен гинекологичен преглед ми откриха миомен възел. Лекарите ме посъветваха да се оперирам, преди миомата да е станала много голяма. Оперира ме д-р Цонева в АГ болницата в Стара Загора.


След интервенцията лекарката ми каза, че всичко е минало успешно и ще мога да родя второ дете, стига да пожелая. Много мислих дали да опитам да забременея, но все не се решавах на такава дръзка крачка. Все се притеснявах, че нещо може да се случи. Вече дъщеря ми беше на 11 години. Страхувах се и как би протекла бременността след такава операция, дали няма да има усложнения, ще родя ли здраво дете.

За вземането на решение за бебе много ми повлияха моят съпруг и най-вече дъщеря ми, която много искаше да си има братче или сестриче.
За моя най-голяма изненада още втория месец след като започнахме опитите за бебе, забременях. Само ден след закъснението на мензеса вече чувствах, че съм бременна. Усещах тялото си по-различно и, разбира се, бързах да отида на лекар, за да съм напълно сигурна. След като и гинеколожката потвърди това, което знаех, съобщих новината на дъщеря ми. И двете плакахме от радост, че най-накрая желанието ни се сбъдва. Тя ми каза, че това е най-радостният ден от живота й. Сега вече знаех, че трябва да се боря с всички сили с трудностите на бременността и да родя здраво бебе. Но проблемите и неприятностите не закъсняха.

В 3-ия месец на бременността лекарите ми откриха нова миома. Вече не се знаеше кой ще надделее в битката – миомата или плодът. Притеснявах се много какво ще се случи, но се опитвах да остана спокойна в името на дъщеря ми и на нероденото бебе. В края на 3-ия месец получих леко кървене. То трая около 2 дни и след като спря, си отдъхнах. Дълбоко в душата си знаех, че моето бебе ще надделее над миомата и всичко ще свърши добре. За съжаление бъдещето не се оказа безпроблемно. Тъкмо се бях успокоила, че вече нямам кръвоизливи, в 6-ия месец лекарите ми откриха ингвинална херния. Консултирах се с хирург – той каза, че трябва да се оперирам, и то най-добре преди раждането, за да не се получат усложнения по-късно. Личният ми гинеколог пък заяви, че ще ме оперират само в краен случай, при силна криза. До раждането бях под постоянно лекарско наблюдение. Слава Богу, всичко мина добре и усложнения не се появиха. Решихме раждането да е планирано секцио, за да съм по-спокойна – щях да постъпя в болницата същия ден. Но както често се случва, плановете ни не съвпаднаха с действителността. Бебето реши да се покаже на света малко по-рано от предвиденото и раждането започна по-скоро от планираната дата. На деветия ден от деветия месец прокървих и околоплодните води изтекоха. Със съпруга ми тръгнахме за болницата в Стара Загора. Първо ме приеха в отделението “Патологична бременност”, но тъй като вече имах леки болки, още същата вечер ме преместиха в предродилната зала. Казаха ми, че ако контракциите зачестят, ще се събере спешен екип, за да ми се направи секцио. За щастие това не се наложи. Родилната дейност беше нормална, чувствах се сравнително добре и така прекарах нощта. На сутринта в 10 ч. бях на операционната маса. Преди да ми сложат упойка, се помолих на Господ всичко да мине добре. Операцията продължи около 25 минути, но трудно излязох от упойката. Първото, което чух, е, че имам син с тегло 2.900 кг. Бях невероятно щастлива, че най-накрая нещата са се наредили и всичко е минало добре. Бях родила едно малко и здраво бебче.
Благодарна съм на д-р Цонева и на целия екип, който ми помогна да родя сина си. Сега малкото бебе Александър прави дните на нашето семейство още по-щастливи.