Миналото лято в Несебър се запознах с мъжа на живота ми. Казваше се Юри и беше от Смолян. Влюбих се в него от пръв поглед. Благодаря на Бог, че любовта ми беше споделена.


Всичко беше прекрасно – лято, море, слънце и щастието от това да можеш да изпиташ истинската любов. От мига, в който се запознахме, ние не сме се отделяли един от друг. Юри дойде да спи в моята квартира. Работеше на Слънчев бряг и ставаше рано, а аз непрекъснато го следвах. Любовта беше над всичко. Решени, че сме създадени един за друг и че трябва да споделим живота си, отпътувахме за София.

Пристигнахме късно вечерта, но това не ни спря и отидохме направо вкъщи, за да го представя на родителите си. Казах им, че това е човекът, с когото искам да прекарам останалата част от живота си. Те ме подкрепиха, за което им благодаря най-искрено. Така поехме към собствения ми апартамент.
Само седмица по-късно, след като бяхме започнали съвместния си живот, се оказа, че съм бременна. Запазих положителния тест и вечерта го показах на Юри. Той беше на върха на щастието.

Щеше да става баща! Мечтата му от малък да създаде голямо и сплотено семейство се сбъдваше. Бях доволна, че съм го направила толкова щастлив и, разбира се, че ще ставам майка.
Заедно отидохме на преглед и гинекологът потвърди факта.
Цялата ми бременност премина неусетно. Нямах почти никакви проблеми. Ходех редовно на консултация, а когато си тръгвах, лекарят винаги ме изпращаше с думите: “Браво, всичко е наред!” Гордеех се с корема си.
Оставаше една седмица до термина ми. Все още не усещах никакви контракции, бебето риташе отвътре, а аз се чувствах отлично. На излизане от поредната консултация акушер-гинекологът ме попита дали ме е преглеждал за разкритие. Отговорих му отрицателно. Върна ме и ме прегледа. Учудването ми беше огромно, когато го чух да казва: “Охо, момиче, че ти имаш цели 6 см разкритие, следобед или довечера ще раждаш!” Каза ми, ако нямам оплаквания и, болки вечерта към 8 ч. да отида в болницата. Така и стана – бях там точно навреме. Всички ме гледаха студено, непрекъснато ме заливаха с въпроси – какво ми е, имам ли болки, защо съм дошла толкова късно. Отговорих им, че всичко е наред, но лекарят е установил, че имам разкритие вече ще раждам. Към 10 ч. дойде да ме прегледа акушер-гинеколог и ме вкара в предродилната зала. Попитаха ме дали искам упойка, но аз отговорих отрицателно – нямах никакви болки. Решиха, че е време и спукаха околоплодния мехур, водите ми изтекоха и ето че се появиха контракциите, а с тях и болката – но много сладка и напълно търпима. Настъпи и моментът на същинското раждане. Беше полунощ и аз вече бях в родилната зала. Само след 15 минути напъни на бял свят се появи синът ми Станислав. Напълно здраво и жизнено бебе, което с поеманото на първата си глътка въздух огласи цялата болница. Усетих, че животът е прекрасен!
Сега вече сме трима. Щастливи и доволни, опознаваме се и се справяме заедно с всички приятни и неприятни ситуации. Станислав расте спокойно и щастливо бебе. Много е кротък, спи сладко, храни се добре и с интерес опознава света около себе си. Не ме натоварва и рядко се чувствам уморена. Осъзнавам, че съм една много щастлива майка. Гордея се с него, но знам, че за всяка майка нейното дете е най-хубаво.
Пожелавам на всички да изживеят щастието, което аз изживях. Това е щастие за цял живот.