Със съпруга ми Светослав се бяхме примирили, че ще имаме само едно дете – прекрасната ни 6-годишна дъщеричка Снежана. Преди нейното раждане имах два спонтанни аборта и когато забременях с нея и всичко мина почти без проблеми, бях безкрайно щастлива. Майките, които имат подобен горчив опит, знаят какво означава това – трепетно следене на календара всеки месец, любов, която се превръща в “производство”, неделикатни медицински процедури, надежда при положителен тест за бременност и ужас при първата капка кръв, когато разбираш, че и този път няма да има пълна “кошара”… Не го пожелавам на никого!


Въпреки това със съпруга ми не се отказвахме и изведнъж тестът се оказа положителен… Беше неочаквано, прекрасно и едновременно с това много страшно.

Измъчваха ни премълчани въпроси: ще оцелее ли това малко човече, дали не е безотговорно да го създадем на 40 години, ще имаме ли време да го отгледаме? И тук – къде на шега, къде наистина – се намеси Съдбата.
На следващия ден след положителния тест, когато само аз и бъдещият татко знаехме резултата, майката на дете от групата на дъщеря ми ме спря и ми честити новината, че съм бременна. От изумление и уплаха отрекох и отминах с бърза крачка. По пътеката към колата, докато вероятната кака мяташе тежките си плитки пред мен, уж невинно я попитах защо са ми честитили бебе. Снежка се смути, но бързо си призна: “Снощи сънувах, че ще имам братче. Казах, че ще ставам кака, но не признах, че това е само сън.” Целунах я и в себе си реших: “Ще дам шанс на това същество, което вече расте вътре в мен. А ако природата реши друго, няма да страдам така горчиво, както преди. Явно това е добър знак.”

Заредиха се дни на очакване. Бременността се развиваше почти нормално. Наложи се да отидем в София за едно тревожно, но необходимо на нашата възраст изследване – амниоцентеза. Притеснявах се от процедурата, от резултата… Ужасно изплашена, гледах как една млада лекарка уверено изтегля със спринцовка околоплодна течност за анализ. Бях се приготвила да стискам здраво зъби, ако боли, но всичко мина бързо и безпроблемно. Като насън се изнизаха дните до получаването на съобщението, че ембрионът е здрав и като добавка ни казаха, че са открили XY хромозоми. Ха сега – момче! Ще ставам мъжка майка. До този момент се надявах на още една дъщеря, а сега трябваше да свикна с мисълта за син. А и нали Снежка беше сънувала, че ще има братче. Нещата се сбъдваха едно по едно. Тогава една близка ми каза, че единственият начин да срещнеш перфектния мъж е да го родиш. Провидението ми даваше и тази радост.
Бременността премина леко с невероятната подкрепа на съпруга ми. Страхът, че съм възрастна за раждане, отстъпи на увереността от натрупания опит и от доброто ми здраве. Този път чаках детето си далеч по-спокойна и дори се наслаждавах на състоянието си. От всички неразположения в последните месеци ме нападнаха само киселините, наддадох общо 7 кг, не ми се появиха стрии и петна, не прекарах нито един ден в болницата. И така дойде денят, в който синът ми трябваше да се роди…