Чувствам се най-богатата майка на света, защото се радвам на три прекрасни деца. Със съпруга ми се познаваме от V клас – бяхме заедно на лагер. Родителите ни работеха в едно предприятие. След лагера не се бяхме виждали до моя абитуриентски бал. Месец преди това срещнах майка му и й подхвърлих той да ми се обади, ако иска. Една вечер Теодор направо дойде вкъщи. И така започна нашата връзка.


Станахме студенти и малко след това се оженихме. След година се роди първата ни рожба, а след още 3 години – втората. Съпругът ми обаче винаги е искал да имаме три деца. За мен беше лудост – при този скъп живот, децата вече бяха поотраснали, имаме работа... но изведнъж съвсем спонтанно решихме да си имаме (ако и Бог бе рекъл) дъщеря. И чудото стана – забременях веднага.

Бременността ми не беше тежка. Бях в 30-ата гестационна седмица, когато на поредния преглед с ехограф чух: "Това бебе е женско!" Нищо друго не усетих и не видях през този ден. В ушите ми звучаха единствено думите на лекарката и нямах търпение да споделя със съпруга ми, че ще си имаме така мечтаната дъщеричка. В средата на 8-ия месец почувствах силни болки в таза и в кръста. Отидох на преглед и след консултацията се оказа, че имам скъсяване на маточната шийка и разкритие. Много се разтревожихме. Наложи се да вземам лекарства и да лежа. Не можех да върша дори домакинската си работа. Чувствах се непълноценна майка и за синовете си – те ми помагаха, вместо аз на тях.
Лекарите казваха, че щом вляза в 9-ия месец, ще родя, че едва ли ще износя детето и че то ще се роди малко. Но аз непрекъснато си повтарях, че всичко ще е наред.

Дойде последният месец от моята бременност и нищо не се случи. Бебето се появи само 8 дни преди термина. В този период имах четири "фалшиви тревоги" и всеки път тичахме до болницата. Напук на всички бебчето не искаше да излиза.
Една сутрин изпратих децата на училище и заедно със съпруга ми се отправихме към родилния дом. Причината не бяха родилни болки, а лекото кървене, което се беше появило. След прегледа обаче се оказа, че вече е време да раждам. Нямах търпение да видя как изглежда нашето съкровище.
След като ме подготвиха за раждането, ми сложиха система. Попитаха ме дали искам епидурална упойка, но аз отказах. Раждането вървеше по план, но изведнъж нещо в записа на сърдечните тоновете на детето подсказа на лекарите, че бебчето в корема ми се измъчва и контракциите не са пълноценни.
Спукаха околоплодния мехур и всичко се оправи, но започнаха нечовешките болки. За последно се обадих на съпруга ми. Бях вир-вода. Анестезиологът ми постави обезболяващо през системата и малко по-късно започнаха напъните. Само за секунди се роди Тя. Не можех да повярвам, че това се случва с мен. Не знаех какво да направя от щастие, беше се родила бленуваната дъщеря. Още не се беше отлепила плацентата, когато ми подадоха телефона, за да се обадя на таткото, който чакаше навън. Щом чу, че има дъщеричка, той заплака. И така аз плачех вътре, а той отвън.
След много притеснения и надежди на бял свят се роди нашата дъщеря Преслава. Благодаря от сърце на екипа в родилната зала – д-р Светла Христова и акушерките Светлана Андреева и Людмила Бонева. Никога няма да забравя техните грижи и професионализъм. Желая им от сърце много здраве и щастие. Дай, Боже, всяка жена да има възможност да роди при такъв екип.
Отсега нататък може да ни е много трудно и физически, и финансово, но заради пламъчетата в детските очички ще се справим. В семейство, в което има любов и разбирателство, всичко се постига. Благодаря на съдбата, че ме е събрала с такъв добър човек като съпруга ми.
Благодаря, че Бог ни дари с така мечтаната дъщеричка.
Искам да кажа на всички млади хора и семейства – няма по-голямо богатство от децата. Те са дар Божи! Дай, Боже, всекиму такова щастие – да стане родител за трети път!