Изминаха почти 8 години от раждането на първия ми син Георги и реших, че е крайно време да родя второ дете. Съпругът ми и синът ми отдавна имаха желание да станем четирима, а аз все намирах оправдания да отлагам решението. Забременях почти по план. Чувствах се щастлива, защото бях готова да дам начало на нов живот. Семейството и приятелите ми много се зарадваха на новината. За съжаление обаче още в началото започнаха и проблемите – получих кървене. Въпреки това ехографските прегледи показваха малка пулсираща точица. Наложи се да прекъсна работа, да остана у дома и да почивам повече. В същото време съпругът ми трябваше да замине на курс в София, на сина ми Георги му предстоеше да завърши първи клас. Беше ми трудно да се справя, но близките много ми помагаха.


Често прокървявах и това силно ме тревожеше, но благодарение на назначеното лечение от д-р Ели Илиева бременността ми се запази. Причината за кървенето бяха малки отлепени участъци на ниско разположената плацента. Бях в четвъртия месец, когато д-р Илиева ми съобщи, че най-вероятно бебето ще е момче. За мен това беше без значение, защото най-важното беше да износя и да родя здраво дете. В края на петия месец усетих, че започвам да кървя обилно. Когато отидох в банята, падна голям съсирек кръв. Изплаших се, че ще загубя бебето. Събудих съпруга си и позвъних на Бърза помощ. Линейката дойде бързо, лекарката се опита да чуе тоновете на бебето, но ми каза, че за по-сигурно трябва да постъпя в болница. Дежурната лекарка не беше особено отзивчива, но ме успокои, че малкото сърчице тупти под моето, а и кървенето намаля. Останах на легло цял месец. От лекарите и от публикациите в списание “9 месеца” научих, че при моята диагноза “плацента превиа тоталис” има голям от ново кървене и преждевременно раждане, а шансовете бебето да оцелее са минимални. Тревожех се какво ще стане. Беше ми мъчно, че не съм си вкъщи при мъжа и сина ми. Знаех, че и без мен ще се справят, но безкрайно много ми липсваха. Този месец се изнизваше болезнено бавно. Изписаха ме, но след два дни отново получих кървене. Пак отидох в болницата, но след прегледа дежурните лекари ме изпратиха в специализирана болница, където има отделение за недоносени деца. Това може би означаваше, че в края на шестия месец ще се наложи да ми направят секцио. По пътя за болницата се молех на Бог да запази бебето ми. Лекарят, който ме прегледа, установи, че нямам разкритие и назначи вливания на лекарствата чрез системи, за да спре кръвоизливът и бременността да продължи. Беше ми ясно, че до раждането трябва да остана в болницата.

Дните минаваха бавно. Имах чувството, че за мен времето е спряло и животът тече само навън, извън болничната стая. Когато близките ми идваха на свиждане, се опитвах да не ги тревожа, но след като си тръгнеха, ми ставаше много мъчно. Най-много тъгувах за сина си, а и чувствах, че му липсвам.
В отделението “Патологична бременност” лекарите и акушерките ми бяха като второ семейство. Много млади жени станаха майки, но към някои съдбата не беше благосклонна. Радвах се с едните и плачех с другите. Бебето ми растеше и се развиваше нормално. Пресмятах гестационните седмици и дните до термина. Раждането щеше да стане чрез цезарово сечение след 37-ата гестационна седмица (г.с.). Но в 35-ата г.с. през нощта получих кръвоизлив. Поставиха ми система. Припаднах. Въпреки многото лекарства, които ми дадоха, кървенето не спираше, коремът ми ставаше все по-твърд и акушерката ме посъветва да не ям и да не пия нищо. На сутринта д-р Йончев, завеждащ отделението, прецени, че не може да се чака повече. Съпругът ми вече беше в болницата. Казах му да не се обажда на никого, преди да е ясен резултатът. Обзе ме спокойствие, защото си мислех, че каквото трябва да стане, ще стане. А д-р Йончев беше спечелил доверието ми и знаех, че съм в сигурни ръце. В 11 ч. моят малък син пое първата си глътка живот. Кръстихме го Михаил, защото се роди два дни след големия християнски празник Архангел Михаил и искахме името му да го закриля.

Благодаря на близките и приятелите, които ми помагаха и подкрепяха в трудностите! Благодаря на лекарите и акушерките, чиито професионализъм дари живот на сина ми! Благодаря на Бог, че имам две прекрасни деца и добър съпруг!