Преди да се оженим с Даниел бяхме заедно четири години. След това обаче почти цяла година бяхме разделени, но нашата любов бе силна и победи всички пречки, с които се сблъскахме през този мрачен период. Аз все още учех в София, когато той ми направи най-прекрасното предложение – да се омъжа за него и да създадем семейство. Бях безкрайно щастлива, че най-накрая нещата се нареждат и мечтите ни щяха да се осъществят. Даниел се занимава с търговия, има собствен бизнес и е много ангажиран. Заживяхме заедно. Скоро след това мензесът ми закъсня. Реших да си направя тест за бременност. Беше положителен. Щях за ставам майка! Така семейството ни щеше да е пълно. Споделих с мъжа ми, който също много се зарадва. След него новината научи и майка му, защото за мен тя е като втора майка. Исках и тя да се присъедини към нашата радост и да ми е подкрепа в тези първи моменти. Заедно с нея отидохме на преглед при гинеколог. Той потвърди това, което всички вече знаехме, и определи, че съм бременна в 3-ия месец. Изгубих ума и дума, не знаех да се смея ли или да плача. След няколко месеца щях да стана майка, а Даниел да се радва на син или на дъщеря. Не можех да повярвам, че всичко това се случва с нас.


Дните минаваха толкова бързо, а хубавите, безценни моменти отлитаха като миг. С бъдещия татко решихме да сключим брак. Подготовката за сватбата беше много вълнуваща и отнемаше голяма част от времето ми. Въпреки това се стараех да не се уморявам, за да не навредя по някакъв начин на бебето. Гледах да се грижа за него, докато все още е вътре в мен.

Това беше първата ми бременност и поради това не знаех какво ме очаква. Благодарение на списание “9 месеца” научавах много нови и полезни неща. Така без особени проблеми и притеснения минаха 9-те месеца. Близките ми се грижеха за мен и ми угаждаха, а аз се наслаждавах на тяхното внимание и това ме изпълваше с радост. Бях от щастливите бременни – не ми се гадеше и не повръщах през първите няколко месеца. Понякога се притеснявах, че коремчето ми е малко, безпокоях се дали бебето се развива добре, как ли се чувства вътре, усеща ли моите емоции. Стараех се да съм спокойна и да не се тревожа, за да не му предавам лошото си настроение. Споделях със съпруга си всичко, което се случва с мен. Това го правеше съпричастен, а така аз се успокоявах. Благодарение на него много неща в живота ми се промениха.
С мъжа ми решихме да родя в клиника “Ева” в Сливен. Радвах се, че бременността ми протича леко, но накрая, точно преди термина, телесната ми температура се повиши. Предписаха ми лекарства, но се чувствах ужасно. Една сутрин се събудих с много силни болки в корема и в кръста. Със съпруга ми веднага тръгнахме за клиниката. След прегледа лекарят реши, че трябва да остана в болницата, защото имах контракции и 2 см разкритие. Беше настъпил денят на раждането и скоро щях да се срещна с моето малко момченце. Всичко мина много бързо и без проблеми. Навън валеше, а сълзи на щастие се стичаха по лицето ми. Вече бях майка. След като Димитър се появи на бял свят и всичко беше наред, лекарят веднага се обади на съпруга ми и му съобщи новината. Вечерта всичките ми близки дойдоха да ни видят. Вниманието и грижите, които лекарите положиха за нас, бяха трогателни. Дори и за миг не оставах сама. На другия ден много приятели и познати ми се обадиха, за да ми честитят раждането на Димитър. Цялото ми семейство беше на върха на щастието. Когато за първи път съпругът ми видя сина си, се просълзи от радост. Свекър ми и свекърва ми пък не можеха да си намерят място от вълнение. Дядото беше много поласкан, защото решихме да кръстим бебето на него.

Дойде денят, в който щяха да ни изпишат от болницата, и двамата с Димитър чакахме с нетърпение нашият татко да ни прибере вкъщи.
Искам да отправя огромна благодарност към д-р Костадинов, който ми помогна при раждането и без чиято подкрепя нямаше да се справя. Благодаря и на моята свекърва, която е опората ми в грижите за бебето. На всички млади жени искам да кажа да не се колебаят, а да раждат повече деца.