Някои хора твърдят, че бебето се влияе от това, което майката е правела през бременността. Ако е така, нашето дете определено ще стане юрист. Докато бях бременна, с него в моя корем изкарахме две сесии и взехме седем изпита. А след последния родих.


Забременях месец преди лятната сесия. Бях много разочарована, когато първият тест беше отрицателен. Закъснението на мензеса ми продължаваше и отидох на лекар. Той не установи бременност и дори ми препоръча лекарства, с които да се предизвика мензесът. Аз обаче отказах и сякаш водена от някакво предчувствие, си купих нов тест, който показа две черти. Онемях от радост, а после със съквартирантките ми отпразнувахме случая с шоколадови десертчета. Прибрах се в Широка лъка, където живеехме с таткото, и казахме на родителите си. Естествено всички бяха щастливи.

Много бързо след радостта от новината за бременността трябваше да се настроя на друга вълна – предстоящата сесия и учене за три много трудни изпита. Ставаше ми лошо, а трябваше да ходя на занятия в университета.
След един инцидент в автобуса, когато припаднах след лекция по административно право, се отказах от тези лекции и започнах сама да уча. Умората, прилошаването и безапетитието си казваха думата, а изпитите бяха през малък интервал от време. След като успешно взех и трите, бях грохнала от умора и дни наред не можех да се наспя. Сега обаче следваше едно вълнуващо лято – сватба, море... и най-важното – да гледам как коремчето ми малко по малко расте.

Лятото отмина, наближаваше времето, когато пак трябваше да се явявам на изпити. Датите бяха обявени за началото на декември. Коремът ми вече беше пораснал и четенето беше много неудобно, защото както и да седях, все не намирах подходяща поза. Открих обаче начин да приспособя големия си корем към трудната задача – опирах учебниците си на него и така четях. Когато дойде време за първия изпит аз (+бебчо) и таткото заминахме за София, където щяхме да останем до последния изпит. Тук е време да вмъкна, че за мое голямо учудване се сблъсках не само с липса на толерантност към бременните жени от страна на хората, но дори и с грубост. Това се случи на третия ми изпит, когато преподавателят буквално се разкрещя, че не може да ме изпита, защото не си бил прочел докрай лекциите и нямало откъде да се подготвя за изпита му, въпреки че си бях купила ужасно скъпия му учебник. След като накрая склони да ме изпита и влязох в аудиторията, отново се разкрещя, че съм влязла, без да ми е позволил, а аз, почти разплакана, му заявих, че ако ме изгони навън, сигурно ще родя в коридора. След това той благоволи да ме изпита. Бях изумена от този човек. Аз четях сериозно по всички предмети и никога не съм разчитала на корема си, за да си вземам изпитите, но не бях очаквала такова отношение от преподавател.
Въпреки премеждието, бях щастлива, защото дойде денят на последния ми изпит. Докато чаках пред аудиторията, кръстът доста ме наболяваше, но сметнах, че е нормално, защото два дни преди това бях влязла в деветия месец.
След изпита отпътувахме за Пловдив, където беше моят лекар и където исках да родя. На прегледа докторът каза, че всичко е нормално, предписа ми още витамини и се разбрахме да се срещнем отново след Коледа. На тръгване той ме попита къде ще ходим, а аз му отговорих, че ще пътуваме за Широка лъка. Тогава той се позамисли и отвърна: “За всеки случай нека те прегледам отново, все пак ще пътувате.” Малко след това усмивката му изчезна и той каза, че никъде не можем да отидем, защото имам три сантиметра разкритие и раждането ще започне всеки момент. Препоръча да се приберем някъде да пренощуваме (аз имам роднини в Пловдив) и когато процесът започне, да му се обадя. Аз обаче се смеех и въобще не вярвах, че ще родя, защото нямах болки и дори настоявах пред съпруга ми да отидем да пазаруваме за бебето.
На другата сутрин в 8 ч. ме приеха в родилното отделение, а в 13 ч. и 3 мин вече бях станала майка. И както обичаме да казваме със съпруга ми – на връщане от София и от изпити се отбихме през Пловдив, за да... родя. Това беше всъщност най-важният ми изпит и аз го взех с 6!