С мъжа ми се запознахме през зимата на 2002 г. и малко по-късно сключихме брак. Две години след това вече мислехме за бебе и сериозно обсъждахме тази идея. Чувствахме се готови и искахме да станем добри родители. Започнахме опитите да си направим бебе, но аз така и не можех да зачена. Толкова много исках да имам дете, постоянно мислех за това и си представях какво ще е, когато се случи. Почти бях забравила кога трябва да ми дойде мензесът. Така времето летеше, докато един ден просто реших, че може би съм бременна. Тогава се замислих, че след толкова много опити най-вероятно наистина е станало нещо и под сърцето си нося едно мъничко същество. Веднага хукнах да проверявам кога беше последният ми мензес и дали не закъснява. Оказа се точно така. Купих си тест за бременност, направих го и... резултатът беше положителен. Чудото беше станало. Бях бременна! Веднага си записах час при гинеколог, за да съм напълно сигурна. На прегледа се установи, че съм бременна във втория месец. С бъдещия татко бяхме изключително щастливи. Най-накрая щяхме да станем голямо щастливо семейство, за което толкова много бяхме си говорили.


Бременността ми протече много леко. Само три пъти повръщах. Нямах почти никакви проблеми, въпреки че бях чувала какви ли не страшни истории. Всеки ден се наслаждавах на факта как коремчето ми расте и мечтаех да гушна и целуна бебчето си. През бременността за първи път купих списание “9 месеца”. Не знаех нищо за развитието на плода, за отглеждането на бебето, за раждането. Бях много нетърпелива да родя, но и много уплашена какво ще стане след това и дали ще се справя с малкото човече, което ще се появи. Не знаех дали ще съм достатъчно добра майка. Исках да родя без болка, вечер и до мен да е лекарка. За мое щастие стана точно така. Акушерката, която ми помогна в този труден момент, каза, че сигурно ще ме впишат в книгата на Гинес за най-леко и безпроблемно раждане. За съжаление не успях да науча името й, за да й благодаря за усилията и грижите, които положи за мен. Много ми помогна в най-страшните мигове. Научих много полезни неща от “9 месеца” и продължавам да се уча от него. Списанието ми е неизменен помощник във всеки момент.

В деня, когато дъщеря ми стана на 22 дни, се наложи да отидем на първия преглед при педиатър. Тя имаше секрети в нослето. Лекарката й предписа капки, за да може да диша по-добре. Отидох в аптеката да изпълня рецептата. Аптекарката обаче незнайно защо решила да смени бебешките капки за нос с капки за възрастни. Аз се доверих на лекарското предписание и на коректността на аптекарката и не прочетох листовката на заместителя. Сложих капки в нослето на моето малко слънчице. Вечерта след последното кърмене бебето ми започна да плаче, да се задушава и да посинява. Не му достигаше въздух, изпитваше болка. Гледах как детенцето ми си отива и не знаех как да му помогна. Всичко около мен се сгромоляса за секунди. Толкова ме беше страх да не загубя най-ценното в живота ми – моето малко, сладко бебе. С мъжа ми веднага отидохме в спешното отделение на болницата. Благодаря на лекарите, че спасиха живота на детето ми. И до днес този инцидент се отразява на здравето му. Специалистите ме увериха, че с течение на времето и с повече грижи дъщеря ми ще се възстанови напълно. Щастлива съм, че Вики е до мен и ме радва с игрите и усмивките си, но никога няма да забравя какво се случи в онази кошмарна нощ. Понякога усещам погледа на баща й как ме гледа с любов, когато си играем и той се включва в нашите забави. Именно тогава, в тези мигове на спокойствие, се чувствам най-щастлива и изпълнена с обич. С всеки изминал ден любовта към детето ми се засилва все повече и повече.
Обръщам се към всички майки: винаги четете листовките на лекарствата, които давате на детето си, за да няма лоши последствия, както се случи при мен!