Не мога да изразя обичта си към моите трима любими синове, които обожавам. Най-големият се казва Марти и е на 6 години, вторият е Дани – на 4 год., а третият е Стилян – на 2 год., но все го наричаме “бебето”. Те са изключително добри деца и никога не е имало ревност между тях. Напротив – връзката им като братя е много здрава и когато се скарам на единия, той отива при другите, за да го утешават и защитават. Марти ми помагаше много за двете по-малки бебета – подаваше им играчките, говореше им и те бяха много щастливи.


Но как започна всичко? С таткото не се пазехме цели 8 месеца, защото мислехме, че няма да може да имаме деца, а и на мен мензесът ми беше изключително нередовен – през 4–5 месеца. Въпреки това на една Нова година решихме да сключим брак. Два месеца по-късно разбрах, че съм бременна, и то с близнаци. Бях невероятно щастлива. Все едно някой беше чул молитвите ни. За съжаление обаче едното бебе не можа да оцелее. Въпреки това бременността ми протече леко и без проблеми. Раждането също не беше трудно благодарение на списание “9 месеца” и на многото книги, които бях чела. Това е един прекрасен момент, кара те да се чувстваш горда и безкрайно щастлива. Роди се здраво и хубаво бебе. Лесно свикнахме един с друг, то беше спокойно и се разбирахме добре.

Марти растеше бързо, но беше сам и с моя съпруг решихме да имаме второ дете. След раждането мензесът ми започна да идва през два месеца. След множество опити да забременея в продължение на 15 месеца, след притеснения, надежди и очаквания чудото стана. Разбрах, че съм бременна чак в третия месец. След като тестът беше отрицателен, реших да отида на преглед при гинеколог. Той установи, че пак ще имам бебе. И тази бременност протече много леко с изключение на едно много неприятно преживяване в 6-ия месец – започнах да усещам контракции. Коремът ми ставаше твърд като камък, но въпреки това се чувствах добре. Толкова бях свикнала с контракциите, че се притеснявах дали ще разбера кога започват истинските, свързани с раждането, и дали ще успея да стигна навреме в болницата. Четири дни след термина контракциите започнаха да стават все по-чести, рано сутринта вече бяха през 10 минути, но още не бях сигурна дали идва Денят. Въпреки това тръгнах за болницата. Приеха ме и след прегледа се оказа, че имам 6 см разкритие. Един час по-късно се роди вторият ми син. Толкова беше бърз, че даже не даде време на акушерките да се подготвят. Роди се лилав, по лицето му имаше кръвоизливи, но лекарят ме увери, че скоро всичко ще е наред. И наистина след месец той стана бяло пухкаво бебенце.
Дани беше изключително спокоен и от втория месец спеше по цяла нощ. След 6-ия месец започна да се движи много – вече се изправяше в креватчето и дори пълзеше наравно с батко си. Беше много енергичен, постоянно се движеше.

След второто раждане мензесът ми стана редовен и идваше всеки месец. Когато един месец не дойде, се усъмних, че съм бременна и си направих тест. Беше отрицателен. Помислих си, че старите проблеми отново са се върнали. Така в продължение на два месеца пак правих тестове, но всичките бяха отрицателни. Въпреки това усещах, че нещо с мен не е наред – хапвах повече сладки неща, пиех много вода... Споделих с личната си лекарка, тя ме изпрати за изследвания на кръв и урина и при гинеколог. Оказа се, че отново бях бременна! Това беше голям шок. Бюджетът ни не позволяваше да отглеждаме още едно дете. Замислихме се за аборт, но след консултация с двама лекари стигнахме до решението, че абортът е опасен за мен. Сега нито за миг не съжалявам за решението си.
И тази бременност протече като втората. От 6-ия месец имах контракции. Беше ми трудно да се грижа за двете деца сама, а нашите баби са млади и още работят. Разбира се, те помагат винаги когато могат, за което съм им безкрайно благодарна. Не се страхувах от раждането, дори напротив. За мен това са най-щастливите мигове в живота ми. Последното раждане обаче протече с инцидент. Точно преди да тръгнем за болницата, прокървих обилно. Бях в банята, за да си взема душ, но нямах сили да стана. Съпругът ми ме облече, качи ме в колата и с дълги светлини и с клаксони стигнахме до болницата. Лекарите се разтичаха, бързо ме подготвиха за операция и благодарение на навременните действия на съпруга ми и на лекарския екип и третият ми син се появи на бял свят. Искам да изразя огромната си благодарност към екипа на I САГБАЛ “Св. София” и най-вече на д-р Ослеков за усилията, които положиха за мен и за моето бебче.
Сега с моя съпруг сме щастливи и горди, че имаме три прекрасни деца, които ни изпълват с радост.