Със Стани се запознахме в Китен, в дискотеката “Кошарите”. Още от първия момент си допаднахме и се обикнахме, но през осемте години преди да се оженим, имахме много трудни моменти. Нямахме възможност да се съберем и да живеем заедно и това ни измъчваше. Родителите ни не одобряваха връзката ни. Стани ме пазеше да не забременея, но не ползвахме противозачатъчни средства. Година преди да се оженим, гинеколожката ми каза, че ако не съм забременявала досега, като има предвид начина, по който сме се пазили, най-вероятно един от двама ни не може да има деца. Не бях мислила за това и нейното мнение ме смути. Тя препоръча Стани да си направи спермограма, но така и не се решихме на тази крачка. Личната ми лекарка ме попита дали изобщо сме правили опит за бебе. Благодарна съм й за спокойствието и увереността, които ми даде, че и двамата сме здрави млади хора, които няма нужда да правят изследвания точно в този момент.
Така година по-късно се оженихме – оказа се един наистина вълшебен миг в живота ми. Няколко месеца по-рано се бяхме събрали да живеем заедно. Добре че се осмелих, защото в този живот човек трябва да рискува, за да бъде възнаграден.


След като се оженихме, заминахме за Слънчев бряг. Много обичам да плувам, а 6 години съм тренирала волейбол. Сега обаче за първи път бях много мързелива, не ми се играеше, предпочитах да се излежавам. А малко преди това вече бяхме решили, че е време за бебе... Не се замислях кога трябва да ми дойде мензесът, но явно закъсняваше. В София обаче Стани ме попита дали не пропускам един месец.
Една вечер, след като се бяхме прибрали от работа, излязохме да купим тест за бременност. Беше късно, мислех, че не съм направила теста както трябва, уморих се да чакам и казах на Стани, че сигурно ми закъснява от смяната на климата. Точно в този момент той ме попита дали искам да отиде да купи още един тест. Само това и чаках, а той излетя като ракета. Проваленият тест беше на нощното ми шкафче, аз се зачетох в някаква книга и 10 минути по-късно случайно погледът ми попадна на него. Имаше две бледи чертички! Веднага му се обадих и го попитах къде е, казах му, че тестът е положителен. Той предложи да купи още един за всеки случай. Отново опитахме и хоп – появиха се двете чертички! Вече бях бременна! На следващия ден отидохме на преглед при гинеколог и резултатът от тестовете се потвърди.

Бременността ми беше лека – не ми ставаше лошо, не ми се повръщаше. Със Стани сме планинари и всяка неделя правим преходи на Витоша. Бременността не беше повод да спрем екскурзиите. Бях в 5-ия месец, когато се качихме на Черни връх, чувствах се много добре. Два месеца по-късно трябваше да замина в командировка в Австрия. Попитах гинеколожката ми дали мога да пътувам със самолет и тя ми разреши. На връщане започна да ме боли ниско долу. Болките бяха много силни и се наложи да отида на преглед. Оказа се, че от дългите преходи по планините бебето е слязло надолу. Така 20 дни преди нормалната 45-дневна отпуска, която ми се полага по закон, се наложи да си остана вкъщи. Лекарката ми каза да забравя домакинската работа, да лежа и да почивам. Прекарах така няколко дни, но не ме свърташе. Един ден реших да почистя около блока. Няколко часа по-късно коремът ми стана твърд като камък, но не ме болеше.
Лекарката ми каза, че това се подготвителните контракции. След няколко дни коремът започна леко да ме наболява. Със Стани решихме да отидем на преглед в болницата, а и да я огледаме – нали щях да раждам там. Акушерката ме накара да легна и започна да прави запис на сърдечните тонове на бебето. Това трая около 40 мин. След прегледа се оказа, че трябва да остана в болницата. Разтреперих се.
Отидох за малко вкъщи, за да си взема всичко необходимо. Непрекъснато плачех. Какво бях направила на бебето си? В болницата лежах три дни и след това се прибрах. До термина нещата се успокоиха.
Една вечер със Стани излязохме на разходка, но 10 минути по-късно коремът ме сви. Продължавахме да ходим, а болките и контракциите не спираха. Настоявах да остана вкъщи колкото може по-дълго. Чаках да падне прословутата тапа, но болките бяха неудържими. Контракциите бяха през 3 минути. Стани се ядоса на моето твърдоглавие и почти насила ме заведе в болницата. В приемното отделение нямах сили да отговоря на всичките въпроси на акушерката, която изглеждаше много заспала. Въпреки неудобството намерих смелост да я попитам има ли наблизо тоалетна, защото много ми се ходи по голяма нужда. Тя изведнъж се стресна. Веднага ме качи в родилната зала, където спукаха околоплодния мехур и разкритието беше 9 см. Малко по-късно родих сладко момченце. Всичко мина, но си взех поука, че когато съм бременна със следващото дете, няма да чакам толкова дълго. Получа ли контракции през 5 минути, веднага ще хукна към болницата.
Мони сега е на 6 месеца и тримата сме много щастливи. Пожелавам на всички да изпитат това чувство.