Със съпруга ми се запознахме на доста особено място – клиниката за лечение на един от най-страшните пороци. Осъзнали своя проблем, и двамата бяхме решили да се подложим на терапия и веднъж завинаги да променим живота си към по-добро. Влюбихме се въпреки положението, в което се намирахме. И като всички влюбени искахме да сме заедно, но хората там не ни насърчаваха. За наше най-голямо разочарование правеха всичко възможно, за да ни разделят и убият любовта ни. Още там, уж на шега, той ми спомена, че в Новогодишната баница му се е паднал късмет “Бебе”. Естествено моята развинтена фантазия и огромната любов, която изпитвах към него, ме накараха да мечтая как заедно ще създадем едно малко човече и животът на тримата ще стане истинска приказка. Не споделих тези мои мисли с него, защото ме беше страх да не го изплаша и да не се откаже от мен. Знаете, че повечето мъже бягат със скоростта на светлината щом любимата им ги изненада с подобно желание. Лечението продължаваше, а нашата любов се засилваше. Не можах да издържа цялото лечение и реших да се прибера по-рано вкъщи. Много исках да изчакам Цветелин и двамата да излезем напълно излекувани и готови за нов живот, но не можах. Мечтаех да бъдем нормална двойка и да се радваме на всичко, както останалите.


Имах съмнения, че съм бременна, но не бях сигурна. Още на следващия ден се чувствах унила и нещастна. Цветелин ми липсваше и страдах. Майка ми реши, че отново имам криза, свързана с употребата на наркотици, и се притесни. Любимият ми обаче също не издържал на лечението и си тръгнал по-рано. Дойде при мен – не можех да повярвам. Сънищата ми се сбъдваха. Дълго се чудехме дали не направихме голяма грешка, като прекъснахме лечението в средата, но сега вече не съжаляваме за нищо. Щастието ни беше попарено, защото скоро след като се събрахме, се оказа, че не съм бременна. Започнах да се терзая, че имам проблеми и никога няма да мога да забременея. И двамата искахме дете, Цветелин може би дори повече от мен, защото знаеше, че това ще ме направи щастлива и ще запълни празнината в живота ни. Продължихме опитите, но нямаше резултат.

Решихме да се преместим да живеем сами и да съсредоточим усилията си преди всичко в правенето на дете. Той беше много грижовен и в моменти на тъга и отчаяние, когато мислех, че всичко е загубено, ме утешаваше – дори и да не успеем да създадем бебе по естествен начин, ще намерим друг път към щастието. Но моето най-съкровено желание беше да го даря със син. Това беше основната цел в живота ми в този момент. Искаше ми се да му поднеса най-скъпия подарък на света като признателност и доказателство за силната и безгранична любов, която изпитвах към него.
Един ден се събудих с усещането, че нещо става с тялото ми. Имах предчувствие, че най-накрая бебето е станало. Казах на Цветелин, че може би съм бременна и трябва да отида на преглед. Споделих предположенията си със свекърва ми и тримата заедно се отправихме към лекаря. Прегледът мина бързо – предчувствията ми се потвърдиха. Бях бременна в 3-ия месец. Усмивката не слизаше от лицето ми. Това беше истинско щастие. Исках още на момента да знам всичко – какво е бебето, как изглежда, колко е голямо, мърда ли, дори какво ще бъде – момиче или момче. Мечтаех за син, въпреки че и дъщеря да имах, пак щях да бъда много щастлива. Страхувах се да споделя с лекаря предишните ми проблеми с наркотиците. Не знаех как ще реагира и какво ще ми каже. Исках само да се уверя, че с плода всичко е наред и че няма някакви проблеми. Той потвърди, че засега бебето се развива добре. Посетих същия лекар още два пъти, но тъй като нямах достатъчно средства, се наложи да потърся друг акушер-гинеколог. Моя позната ме насочи към една акушерка. Тя ми препоръча да отида в “Шейново”, където наблюдават бременната през 9-те месеца, правят й всички изследвания и консултации срещу 180 лв.

Бях много доволна. Посещавах лекарския кабинет всеки месец. Непрекъснато ми правеха изследвания. Първоначално реших, че има някакъв проблем с бременността ми и доста се притесних. Мислех какво ли не, страхувах се да не загубя така желаното бебе. След това разбрах, че процедурата е такава. Ужасно се притеснявах как да кажа на акушерката, че преди да забременя, съм вземала наркотици и съм водила не много здравословен живот. Предпочетох да си мълча и се надявах да няма проблеми. С трепет наблюдавах развитието на детето, а бъдещият татко беше винаги до мен и заедно преживяхме тези скъпоценни моменти…