Мечтаех да имам дете още от малка. Моя съученичка се омъжи на 17 год. и малко след сватбата роди. Тайно се надявах това щастие скоро да сполети и мен, но уви, съдбата ми бе предначертала да изчакам.

Запознах се с Трифон, съпруга ми, през 2000 г. Преживяла съм много разочарования в любовта и отначало не вярвах, че той е човекът, но след няколко месеца връзката ни се задълбочи. Искрено желаех да стана майка, но приятелят ми беше на друго мнение. Така изминаха 3 дълги години и през 2003 г. сключихме граждански и църковен брак. След това започнахме да правим опити да създадем нов живот. Времето минаваше и аз се бях отчаяла. Тъкмо бях започнала да мисля, че може би няма да имам дете, когато чудото стана!

Беше средата на декември, мензесът ми закъсняваше с една седмица. За по-сигурно реших да изчакам десетина дни, преди да си направя домашен тест. И така навръх Коледа си купих не един, а два теста. Направих ги веднага – и двата бяха положителни. Показах ги на бъдещия татко и той много се зарадва. Решихме да поканим неговите и моите родители на празнична вечеря. В коледната нощ поднесох тестовете като подарък на масата. Всички много се зарадваха, някои дори пуснаха по няколко щастливи сълзи.

Бях готова на всичко за моето бебе. Веднага спрях цигарите, започнах да се храня по-здравословно. Исках да му осигуря нормален живот още от утробата.

През януари се престраших и отидох на преглед. Акушер-гинекологът ме прегледа на ехограф и потвърди, че съм бременна. Бях на седмото небе от щастие, когато зърнах малката точица на екрана. Това бе и първата снимка на бебо – на цели 9 гестационни седмици.

В 5-ия месец усетих първото му движение. Таткото много искаше момиче, но аз имах предчувствието, че ще е мъжкар. При всеки преглед, когато докторът искаше да определи пола му, бебчо сякаш го хващаше срам и се обръщаше с гръб. Със сигурност щеше да изненада някого и това бе тати, защото в края на 6-ия месец гинекологът ми потвърди – 99% момче!

Майчиното чувство не ме подведе. Започнахме да мислим за име. Препрочетохме старите броеве на “9 месеца” и се спряхме на Мартин или в превод “който обича да се бие.” Мисля, че му допадна веднага, защото риташе силно. Когато обаче таткото сложеше ръце върху корема ми, малчо спираше, а Трифон се сърдеше.

Насладих се на лека и спокойна бременност, нямах никакви оплаквания. Терминът ми беше определен за 23 август. Веднага след като влязох в 9-ия месец, купихме всичко необходимо за посрещането на новия член на семейството – количка, кошарка, дрешки, шишета, биберони и т.н. Много се вълнувах.

Зачакахме Големия ден. Моят гинеколог ми обясни всичко за раждането и рисковете от преносване на плода. Терминът наближаваше, но нищо не се случваше. От страх да не пренося и от нетърпение да зърна дългоочакваното ни дете ден преди датата, реших да предизвикат раждането медикаментозно.

Болките започнаха около 12 ч. вечерта. Засилиха се към 5 ч. сутринта, но все още бяха търпими и докторът ми каза да изчакам. Пристигнахме в болницата в 9 ч. Приеха ме с 2 см разкритие и спукаха околоплодния мехур. Поставиха ме на апарат, за да следят сърдечните тонове на бебето. Оттук започна страшното. След всяка контракция тоновете ставаха все по-слаби. Страхувах се, че мога да загубя малкото човече. От паниката не можех да си поема дъх. Сложиха ми кислородна маска. При следващия преглед разкритието бе 4 см, но екипът установи, че пъпната връв се е увила около бебчо. След консултация със завеждащия АГ отделението моят лекар взе решение за спешно секцио. Имаше риск за плода! Без да се замислям, се съгласих на операцията. Поставиха ми упойка и така след 3–4 минути обдишване моят малък герой проплака.

Тук искам да изкажа своята искрена благодарност на д-р Минев и на целия екип на МБАЛ “Св. Мина”, Пловдив, които помогнаха да се появи на бял свят нашето малко съкровище Марти. Сега той е сърцето на нашето семейство. С всеки изминал ден ни изненадва с нещо ново, прави живота ни разнообразен. Смее се, гука, плаче, много радва бабите, дядовците и всички близки.

Гордея се, че след дългото чакане най-накрая станах майка. Въпреки трудностите при раждането, живот и здраве, искам да имаме още едно дете, а защо не и две! Пожелавам на всички жени като мен да не се отказват и да вярват, че един ден щъркелът ще пристигне и при тях.