Вече съм в 4-ия месец! Гаденето малко попремина. Подобрявам се, въпреки че видът ми все още е далеч от идеала. В началото повръщах и постоянно ми прилошаваше. Непрекъснато качвам килограми. Хапвам добре – дори и с по една филийка допълнително. Дойде време отново да отида на ехографско изследване. Много е вълнуващо. На срещата сме аз, съпругът ми Красен и… нероденото ни бебе. Този път вече почти го видяхме – краченца, главичка, ръчички… Докторката май забеляза и нещо повече, но още не беше напълно сигурна. И все пак шансът да имаме момче е по-голям. Много мислехме за име, но нищо не решихме. Поне засега. Всъщност и за това още е много рано.


Коремът ми вече се издава забележимо, а и гърдите ми започват да правят впечатление. Е, засега май само на мен, но кой знае, има още време… Продължава да ми се вие свят, когато излизам навън. Един ден почти припаднах на улицата. Добре че бях с Красен, но много го уплаших.

За годишнината от сватбата отидохме на планина. За три дни бяхме като отшелници в гората – поразходих бебето на чист въздух, докато останалите от компанията се опиваха от алкохолните изпарения. Беше забавно.
В 5-ия месец вече не повръщам, но виенето на свят сутрин остава. Коремът и гърдите ми вече са доста изявени, но все още не приличам на сексбомба! Новината е, че бебето ритна! Не може да се опише. Като гъдел е. Красен е много развълнуван. Дори сложи ръката си на корема ми и сега разправя на всички, че и той го усетил.

Иска ми се бебето да се казва Даниел. Винаги много съм харесвала това име. Но бабите и дядовците не са много съгласни, а и таткото се присъедини към тях.
Получих първите болки – наложи се да отидем спешно в болницата. Оказа се, че имам слаби контракции. Много се уплаших, но нямах разкритие… само болка. Предписаха ми лекарства и добре огледаха бебето на ехографския апарат. Всичко беше наред. Потвърдиха, че ще е момче. Казаха, че в момента тежало малко над нормалното и можело да ни изненада по-рано. Прибрахме се. Но контракциите продължиха. И през нощта, и на другия ден… Реших, че вече е време да отида при моята лекарка, която беше категорична, че трябва да вляза в болница. Така и стана. Оказа се, че може би пътуването до планината е причината за контракциите – много друсане, много завои…
Пропуснах първия сняг, но в болницата се запознах с много бременни. Странно е как всички около теб са с големи кореми, но поне не се чувстваш като самотен кит сред скумрийки… та нали всички бяхме китове.
Продължавах да пълнея. Бременността много не ми личеше, но кантарът показваше друго. А и в болницата не ти остава нищо друго, освен да спиш и да ядеш. Започнах и да бродирам. Това се оказа най-новата ми страст.
Изведнъж започнах да ям маслини и мандарини неудържимо. Може би бебето ги обича… Ето че в 6-ия месец най-накрая гаденето отстъпи на повишения апетит. Пълнеех с всеки изминал ден. Малкото човече изобщо не се грижеше за добрата ми фигура. Е, нямаше смисъл да се извинявам с него, след като аз бях тази, която се тъпчеше толкова много. То продължаваше да рита непрекъснато и вечер с Красен се забавлявахме, гледайки как непрекъснато коремът ми се движи и придобива странни форми. Мислех, че сигурно на бебето там вътре му е тясно, но трябваше да почака още малко. Не преставах да вземам хапчета срещу контракциите и все пак от време на време получавах болки. Отново отидох на преглед. Този път лекарите бяха категорични – момче! Расте нормално, но е малко по-едричко – според нормите е с една седмица напред в развитието си. Това не бивало да ме притеснява. Прекарахме спокойни коледни и новогодишни празници. Боядисах косата си червена. Ей така – за промяна, а и за по-добро настроение. Харесвам се. Все пак бебето трябва да има най-красивата и щастлива майка на света!
Непрекъснато раста, но вече само на дупе. Уж не прекалявам с яденето, но не крия, че имам апетит. Проблемът е, че не се движа много. Често казано, мързелувам. Продължавам да съм адски сънлива, но сега е разбираемо – вечер ме мъчи безсъние, бебето рита доста, татко Красен похърква, а и често посещавам тоалетната. Заспивам рано сутринта и спя до обяд. Сънувам много – разни сънища, свързани с бебета и с раждане…